Затвор – Анжела Димчева
Никой не изтрива името си,
както би си свалил дрехите.
Перото от мъртва птица
не прилича на сувенир.
По ръбовете на мита остават
моите нежни проклятия.
Толкова пълни с кръв облаци
няма дори в абсурдите
на голия Салвадор Дали.
Една отвъдна платноходка
е спряла в дупка на сърцето ми
и все чака да се реша:
кой затвор да взривя?
Космосът отвътре
е просто една скица
на живота, който предстои.
Космосът отвън бушува –
една незатворена
Пандорова кутия.
Ако я затворя в затвор –
светът просто ще свърши.
За ада нямам дубльор…
* Снимка: личен архив
