Съюзът на българските писатели, издателство „Богианна“, издателство ANTHEA – Берлин, и Българският културен център представят две нови книги от Анжела Димчева: „Игли в съня“ (поезия, афоризми, фрагменти: български/немски в превод на Румяна Захариева) и „Под лазера на критика“ (статии, рецензии, есета). Водещ: Христо Славов С участието на: Боян Ангелов – председател на СБП и Прочетете повече…
Никой не изтрива името си, както би си свалил дрехите. Перото от мъртва птица не прилича на сувенир. По ръбовете на мита остават моите нежни проклятия. Толкова пълни с кръв облаци няма дори в абсурдите на голия Салвадор Дали. Една отвъдна платноходка е спряла в дупка на сърцето ми и Прочетете повече…
Лявото око на мрака – дясното око на розата, в отплуващия залез всички думи са излишни. Всяка суета се изравнява в това море без острови, всяка красота започва с дълга, черна линия, после бавно свършва чашата с отровата – вярвай, най-самотен си, когато си обичан, най-омразен си в мига на Прочетете повече…
Ultimum verbum По-дълго от преживян апокалипсис, по-тъжно от заледен океан, по-непристъпно от смъртта, по-вкусно от любовен роман – тя е за него чаша крехка суета… По-неприлично от болката, по-предвидимо от таралеж, по-цветно от портокал, по-изплъзващо се от скреж – той е за нея значещ интервал… Преди рисунката идва сълзата, преди Прочетете повече…
A prima vista По-дълго от усещане за апокалипсис, по-меко от залеза над езеро, по-тихо от капчук в пещера, по-видимо от дъга в гейзер – тя е за него вълшебна гора… По-страшно от урагана „оцеляване”, по-жадно от кратер на вулкан, по-нежно от разплакан сняг, по-тайно от стъпки на великан – той Прочетете повече…
Ти си пясък, а аз съм риба. Ти няма да станеш море, аз няма да се събудя жива. Все по-горещо е – от пипалата ти влюбени. Все по-здрачно е – от песъчинки в окото – люти… Цветен шепот изплисква мракът. Луната си слага перука, последни въздишки очаквам – не от Прочетете повече…
Димитър Васин не признава граници при проникване в тайните на естествата: от късчето хляб до проблясъка на звездата се простират неговите поетични фантазии. В тях обаче набъбва и превзема вниманието ни автентично българското – с диханието на природата, протегнатата ръка, единението с любимата, благослова над семейството. Тук е скрита универсалността Прочетете повече…
Забърквам прах и вяра – не се получава любов. Отливам амброзия в лекарство – не се получава спасение. Покривам думите с глазура – не се получава отговор. Измивам тялото си с лунен лъч – не се получава симфония. Размествам рибите и птиците – не се получава езерно небе. Премервам мълчанието Прочетете повече…
Нощта прибра полите си в джоба на Господ, останах в тъмното само аз. Приятелите преброиха монетите за усмивките си, забравиха за моя смях. Любовта замина на карнавал без обратен билет, влюбената маска е за мен. Думите си избраха нова Вавилонска кула, точките ми служат поне. Децата ми пресичат половината свят Прочетете повече…