“А скрито никога не вземам” – стихове за любовта от Димитър Васин
Димитър Васин не признава граници при проникване в тайните на естествата: от късчето хляб до проблясъка на звездата се простират неговите поетични фантазии. В тях обаче набъбва и превзема вниманието ни автентично българското – с диханието на природата, протегнатата ръка, единението с любимата, благослова над семейството. Тук е скрита универсалността на неговия стил: Васин е едновременно национален и глобален поет. Космогоничността е внушена чрез оксиморонна метафорика („Времето е наказанието да съм жив”). Еротиката рисува ненатрапчив ескиз, обвеян в нежност и страх, топлина и предчувствия за раздяла. Грях и милост, зачеване и бедност, която няма как да вземете назаем, глад и насита за духа, слънце за влюбени тела и опора по пътя към смъртта… Това са само част от темите, които ще откриете в новата стихосбирка „А скрито никога не вземам”. Има един стих, който всеки един от нас лесно ще запомни: „Красотата никога не си отива…”. Стига да имаме очи да продължаваме да я търсим.
