Aз – Анжела Димчева
Нощта прибра полите си в джоба на Господ,
останах в тъмното само аз.
Приятелите преброиха монетите за усмивките си,
забравиха за моя смях.
Любовта замина на карнавал без обратен билет,
влюбената маска е за мен.
Думите си избраха нова Вавилонска кула,
точките ми служат поне.
Децата ми пресичат половината свят за закуска,
дървото в двора съм аз.
Световни дилеми крещят за последна корида,
лежа на тревата без глас.
И този вулкан все някога ще угасне в синьо,
но ме няма в ничий атлас.
Каквото и да отрови представата ми за Господ,
Малкото – това съм аз.
* Снимка: личен архив
* Из „Дубльор за Ада” (изд. „Български писател”, 2019)
