Перце – Анжела Димчева
Лявото око на мрака – дясното око на розата,
в отплуващия залез всички думи са излишни.
Всяка суета се изравнява в това море без острови,
всяка красота започва с дълга, черна линия,
после бавно свършва чашата с отровата –
вярвай, най-самотен си, когато си обичан,
най-омразен си в мига на своя нов възход…
Верните отдавна спят, а предателите тичат:
носят горното око на този, който мери,
крият долното око на вечната си подлост.
Този парадокс завърта танц последен –
някога и никъде, в храма и на пода
има място да летиш в червеното небе –
без разум и без чувства,
единствено,
откъснато,
след взрив –
перце…
* Снимка: личен архив
