Изкуството I – Анжела Димчева

A prima vista
По-дълго от усещане за апокалипсис,
по-меко от залеза над езеро,
по-тихо от капчук в пещера,
по-видимо от дъга в гейзер –
тя е за него вълшебна гора…
По-страшно от урагана „оцеляване”,
по-жадно от кратер на вулкан,
по-нежно от разплакан сняг,
по-тайно от стъпки на великан –
той е за нея апокрифен знак…
Те крият пепел в точки и удивителни,
те са антиразлични, но и проеднакви,
те не сричат пред другия „обичам те”,
те са част от сцена в случаен спектакъл,
в който изкуството е плач преди излитане.
* Снимка: личен архив
* Из „Дубльор за Ада” (изд. „Български писател”, 2019)