В този град всичко си е същото – Боряна Тодорова
В този град всичко си е същото.
От трамваите слизат влюбени момичета,
посрещат ги букетчета с цветя.
По пътя се разминават
бързащите с лудите
и взаимно си се подиграват.
Кучетата са по-внимателни от хората
и пресичат улиците с висшия си разум.
Просяците неотменно са завардили ъглите си
и тъй приличат на разпоредители
на тяхно лично, тайно театрално представление,
в което сме посредствени статисти.
Но тъкмо щом повярвах, че всичко си е същото
и понечих да поема букетчето с цветя,
замръзнах пред трамвайните врати,
които се затвориха с трясъка на гилотина.
Прибрах ръцете си в джобовете.
Пръстите ми, свити във юмрук,
готови за саморазправа
с илюзията, че винаги ще бъда чакана
на тази спирка.
Разбира се, че нищо не е същото.
Хераклит веднага би се съгласил.
Не можеш да преминеш два пъти
през един и същи град.
Автор: Боряна ТОДОРОВА
* Снимка: личен архив
