Някакъв дух те гризе отвътре, а отвън те изяжда световна виелица. Така самотен никога не си бил, така отчужден и ничий. И никой бог не те припознава за свой. И никой тук не ти е роднина. Зад хълмовете на възрастта се вижда едно залязващо слънце. Пеят ангели. Блеят облачните стада. Прочетете повече…
Как фанатично някога се втурнах срещу страха – изплюх се в него върло! И славата като пияна курва във моите обятия се хвърли. Аз можех над устата ѝ пенлива насред площада страстно да запъшкам, замерен от въздишките ревниви отвред: “Блазе на силата му мъжка!…” Но аз си тръгнах – като Прочетете повече…
разликата между оставам и оставям е толкова малка – едно подхлъзване на езика тя е празното място след взето решение в което сърцето може да се обърка Автор: Боряна БОГДАНОВА * Снимка: Иван Кавалджиев [efb_likebox fanpage_url=”tetradkata.team” box_width=”350″ box_height=”” locale=”en_US” responsive=”0″ show_faces=”1″ show_stream=”0″ hide_cover=”0″ small_header=”0″ hide_cta=”0″ animate_effect=”fadeIn”
вадих един човек от кладенец каза ми той спуснах се до дъното беше мъртъв но не от много време завързах го с въжето започнаха да ни издигат и тогава мъртвият изпусна последния си дъх във врата ми понечих да го ударя защо ще удряш мъртвите отвърнах му всичко едва сега Прочетете повече…
Сега е тихо. Лятото отмина. Но колко странно…още не е есен, а то остави мирис на смокини след себе си и спомена чудесен. В зелената прегръдка на гората, сред сенките на птици и дървета, понякога разхожда се тъгата, сълзите ѝ в листата кротко светят. Боли я от поредната раздяла със Прочетете повече…
Прилича на крило с цвета на изгрев ален червеният ѝ шал, от вятъра развян, в очите ѝ море, лазурно е преляло, а тя е под ръка с мига неизживян. В краката ѝ шептят, пресипнали вълните, възторжен, млечнобял е техният финал. Докосват я и пак задъхани връхлитат и искат да ѝ Прочетете повече…
Онова, което е било, винаги е повече, отколкото си спомняме. Ако съм забравила за лятото – горещ език, залепнал върху времето, което имахме да се обичаме, значи не сме се обичали достатъчно. Ако още ме боли в средата на живота малко вляво, като камъче в пета или залък в гърло Прочетете повече…
Промяната убожда погледа. Излизам изведнъж след много дни, за да се уверя, че дърветата са по-зелени. Тревата е пораснала, страхът – и той, обикаля между клоните и пада в корените на косата и навътре. Вятърът премества времето, избърсва пролетта с листа, които си подхвърлят свободата. Ние я застигнахме. Лалето в Прочетете повече…
Ще ти направя стриптийз ще сваля първо думите най-тежките като обичам те след това по-леките като липсваш ми а после всички останали и докато маструбираш тъгата на педя от щастието създавайки поредният шедьовър ще съблека и чувствата а когато свършиш ще ти обърна гръб ще се покрия с безразличие и Прочетете повече…
Обич е като любов, но с повече усилия, от лявата страна тупти търпение, от дясната се стича пот по дланите на времето. А по средата понякога се ражда отклонение – въже около врата на другия или камшик по гърба на любовта. Мехурите по пръстите поникват лесно, по-бързо от това да Прочетете повече…