Вадих един човек от – Ана Цанкова
вадих един човек от
кладенец
каза ми той
спуснах се до дъното
беше мъртъв но не от много време
завързах го с въжето
започнаха да ни издигат
и тогава мъртвият
изпусна последния си дъх
във врата ми
понечих да го ударя
защо ще удряш мъртвите
отвърнах му
всичко едва сега започва
не е свършило защото не се е случило
кой живее в кладенците на собствената ни непреодолимост
демоните дишат въпреки страховете ни
а луната тази нощ е остра като камък
не познал затворът на прегръдката
* Снимка: личен архив
