Вадих един човек от – Ана Цанкова

вадих един човек от кладенец каза ми той спуснах се до дъното беше мъртъв но не от много време завързах го с въжето започнаха да ни издигат и тогава мъртвият изпусна последния си дъх във врата ми понечих да го ударя защо ще удряш мъртвите отвърнах му всичко едва сега Прочетете повече…

Пустотата – Ана Цанкова

винаги започва с алкохол в треторазряден бар някакъв плешив човек се дере с китара и песни на metallica лошо е момичето срещу теб прилича на младата мерилин нищо не е същото нищо не е истинско стъклото на усмивката ти реже мрак се приютява по ръба на мислите изстрадал си поне Прочетете повече…

Oт другия край на пропастта – Ана Цанкова

от другия край на пропастта живеят тъмносини облаци гледам ги през прозореца на надеждата галя вятъра по сивия гръб мълча земята все повече притегля косите ми белите коренчета на старостта растат като пукнатини в изпуснато огледало от другия край на пропастта живеят тъмносини облаци само крачка и съм у дома Прочетете повече…

TetraDkaTa