Пустотата – Ана Цанкова
винаги започва с алкохол
в треторазряден бар
някакъв плешив човек се дере
с китара и песни на metallica
лошо е
момичето срещу теб прилича
на младата мерилин
нищо не е същото
нищо не е истинско
стъклото на усмивката ти реже
мрак се приютява по ръба на мислите
изстрадал си поне една любов
излъгал си че сега си щастлив
излъгал си че знаеш
какво е щастие
кимаш утвърдително на въпросите
за успех истини и вяра
не знаеш мерилин
колко сме малки
нищо не знаеш
гърне боб къкри в къщата на спомените
а от терасата на детството
те вика мама за вечеря
* Снимка: личен архив
