В СЪНИЩАТА МИ Вдишвам те като ароматна ягода, Нежен като маслодайна роза, гъвкав като дъжда. В сънищата ми си все един и същ като тъмен облак отгоре ми дето и целувки и гръмотевици има. Накъдето се протегна ме обгръщаш. Укротено спя в скута ти – небесноелектрически. Автор: Анита ЗАГОРОВА Прочетете повече…
Първо дядо си тръгна. Обу се и махна с ръка, и след белия гълъб към летния склон закуцука. После баба внезапно реши, че е време в снега да потърси гълъбова прежда за своите куки. После времето рукна. И някак светът се смали, и не ми се отиваше никъде другаде вече. Прочетете повече…
Живее ли в тебе човек, останал без вик, заседнал на гърлото, подреждащ мълчания? Живее ли в тебе човек, дави ли себе си в непоискани съ́лзи и твоите отчаяния? Живее ли в тебе човек, превърнал те в рана от обич към него – без колебания? Живее ли в тебе човек, присъства Прочетете повече…
Ще се превърна в черна роза, за да съм винаги до теб. Ще ходя по тревата боса върху стъбло от смях и лед. Краката ми ще са зелени, главата-пъпка от сатен, а устните ще са засмени и няма да си наранен. Защото знам,ще те обичам. За теб до болка ще Прочетете повече…
след абитуриентски балове сватби семейни тържества остават снимките и винаги (по правило) двама-трима липсват на някои фотографии сякаш съм сама тържествения миг е преминал отвъд участниците са безмълвни наблюдатели там някъде отгоре един ден и аз ще съм само снимка в застинал тържествен каданс Автор: Поли МУКАНОВА * Снимка: Прочетете повече…
Сладка като три бъчви смокини и горчива като хинин. Като козя пътека е стръмна и по нея вървим. И са мокри с роса крилете ни, с които в мечтите летим. И се влачат след нас- две боси деца, които се смеят със глас. Но ще можем ли, преди да свърши Прочетете повече…
Къде сте, вехти надежди, несъществували спомени, непродължили срещи и амбиции уговорени? Къде сте, погълнати знания, оковани с човешката похот, спящи слуги на мании, глухи за шумове грохотни? Всякога с действия никакви подминаваме викове, с врати за света затворени все по-малко говорим. Недовиждаме, недочуваме, превърнахме се в мошеници, еволюция на сбогуването Прочетете повече…
Припламва алено небето настигнато от своя залез преди да изтече напълно в пролуката от светлина. Отново шапка-невидимка ще си нахлупи планината. Градът под нея ще мъждука в очакване на утринта. Той каменната си утроба в неясни сенки ще разпръсне. Ще се смали поне привидно загледан в слепите стъкла. Стаен, асфалтово Прочетете повече…
Обичам часа, когато сенките се връщат, уморени от Деня, със мен във Къщата, когато старите седят на двора – при земята и при чашите… Говорят и лозата ги чува: усмихва се със замислено мълчание, протяга стебло – ръка на старец… Лозата говори, чашите падат – молитва за мъртвите. И сенките Прочетете повече…
