Сладка като три бъчви смокини и
горчива като хинин.
Като козя пътека е стръмна
и по нея вървим.
И са мокри с роса
крилете ни, с които
в мечтите летим.
И се влачат след нас-
две боси деца, които
се смеят със глас.
Но ще можем ли,
преди да свърши денят
и да ни приласкае
нощта да заспим
всички грешки и лудости
на другия да простим?
* Снимка: личен архив
За картините на Стоян Динков, паметта и онези истини, които не се побират в думите Понякога дълго време сме пред една картина и след това си тръгваме, без да сме разбрали защо сме се спрели Прочетете повече…
Мащабният спектакъл на Веселка Кунчева, вдъхновен от музиката на P.I.F. и Димо Стоянов, ще се срещне за първи път със софийската публика на празничния 1 ноември, в рамките на есенното издание на „Салон на изкуствата“ Прочетете повече…
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…