В СЪНИЩАТА МИ Вдишвам те като ароматна ягода, Нежен като маслодайна роза, гъвкав като дъжда. В сънищата ми си все един и същ като тъмен облак отгоре ми дето и целувки и гръмотевици има. Накъдето се протегна ме обгръщаш. Укротено спя в скута ти – небесноелектрически. Автор: Анита ЗАГОРОВА Прочетете повече…
Сладка като три бъчви смокини и горчива като хинин. Като козя пътека е стръмна и по нея вървим. И са мокри с роса крилете ни, с които в мечтите летим. И се влачат след нас- две боси деца, които се смеят със глас. Но ще можем ли, преди да свърши Прочетете повече…
Ще бъда дълъг и протяжен звук от тънка струна. И по полегатия китарен гръб на времето се претъркулвам. Изравям се от теб, защото нужно ми е да остана себе си. Дали животът ти ще ме открие, дали ще ме изсвири или ще си остана вятърна? Въпроси, на които няма кой Прочетете повече…
Хрилете ни останаха във океана на небето, а ние вече дишаме единствено уста в уста. Навлязохме сами безпаметни във времето, невинно-смело, хванати ръка в ръка. И теменужките са облаци лилави, а минзухарите – фенерчета, запалени сред тях. Напред вървим, листата кланят ни се и едва ли ще можем да забравим Прочетете повече…