Преди тревожният анфас на спомен дълголетен да видя пак, пленил ме мимоходом ще си отида, помахала за сбогом. Не, няма да си спомням, не. Отказвам да си спомням. Сбогом спомен. Танцувам блус със спомена – един прощален блус преди врата затворена да хлопне между нас. Прегръщам го за сбогом по Прочетете повече…
Не очакваш отражението ти да те разбере когато му говориш да те види докато го гледаш да ти прости ако не го обичаш А ти не можеш и с времето харесваш все по-малко поглеждаш с периферията на очите поздравяваш сухо Оправданието – възрастта ти дом в който се барикадираш Прочетете повече…
любов на М. помниш ли първата среща пресъхналите устни треперещите гласове помниш ли първата прегръдка първата целувка първото обещание помниш ли първото вълнение учестеното дишане ускорения пулс помня всеки път когато сме заедно се чувствам така любов ти си причината любов цял един живот поет на М. Прочетете повече…
винаги започва с алкохол в треторазряден бар някакъв плешив човек се дере с китара и песни на metallica лошо е момичето срещу теб прилича на младата мерилин нищо не е същото нищо не е истинско стъклото на усмивката ти реже мрак се приютява по ръба на мислите изстрадал си поне Прочетете повече…
от другия край на пропастта живеят тъмносини облаци гледам ги през прозореца на надеждата галя вятъра по сивия гръб мълча земята все повече притегля косите ми белите коренчета на старостта растат като пукнатини в изпуснато огледало от другия край на пропастта живеят тъмносини облаци само крачка и съм у дома Прочетете повече…
*** Късна вечер. Бездомните се прибират по домовете си. Просяците преглеждат банковите си сметки. Самотните лягат до щастливите си половинки. А аз ти пиша стихотворение. *** Колко дълго ще се прибирам пеша от мечтите до спомените и какво да направя когато отключа вляза и не заваря никого Автор: Прочетете повече…
Три самолета прорязват нощното небе. Какво, ако ти кажа, докато ги гледаш успоредил с тях брадичка, няма никакво значение на кой от тях би се намирал ти. Ти знаеш, независимо от посоката си, някои самолети излитат, други – не, някои кацат, други стават отломки, това е всъщност същественото. Какво, ако Прочетете повече…
Спасявах се във паралелен свят… Представях си, че съм с крила на пеперуда и делникът ми беше по-богат – красива, очароваща заблуда. Събуждам се от този дълъг сън, изпълнил с цветове безброй години и виждам суматохата навън – измръзнали след зимата градини. Тъгата кротко маха ми с ръка, приведена над Прочетете повече…
Спри се и помириши розите, розите, които стърчат като свещи под моите нощни прозорци, под звездните юлски пещи. Аз съм ги садила и подрязвала знам им меката свила, и бодила чувам ги какво си разказват, отдавна с тях съм се родила затова ти казвам: – Помириши розите! Те общуват през Прочетете повече…
