Ще бъда дълъг и протяжен звук от тънка струна. И по полегатия китарен гръб на времето се претъркулвам. Изравям се от теб, защото нужно ми е да остана себе си. Дали животът ти ще ме открие, дали ще ме изсвири или ще си остана вятърна? Въпроси, на които няма кой Прочетете повече…
НЕПРЕДВИДЕН ДЪЖД Този дъжд не е просто течаща вода. Това са сълзите на подранилия юни, разбрал, че си отива пролетта. Това е поздрав от просторното море, потупал града по рамената с милиони дребни капки. Това е щедро пръскане със светена вода пред твоите и моите стъпки от някой ангел невидим Прочетете повече…
Малка дъга винаги ще носи багрите на онова ноемврийско слънце на онзи пейзаж с ученически подпис и цяла вселена в която живееш никога една пътека никога един маршрут едно ли е сърцето на картината в хола един ли е кръгът една ли си хиляди пътеки до теб и един път Прочетете повече…
На Новалис Цветната нощ боа погълна крещящия ден. И се възцари насладна Хармония. На Ем. Дикинсън Слънцето лятно се спъна в погледа ми. Дъждът покани есента. И стана меланхолно смислено. На Емили Дикинсън 2 Мидата се усмихна на морската капка. Еделвайсът направи реверанс на планината. Розата прибра бодлите Прочетете повече…
Ultimum verbum По-дълго от преживян апокалипсис, по-тъжно от заледен океан, по-непристъпно от смъртта, по-вкусно от любовен роман – тя е за него чаша крехка суета… По-неприлично от болката, по-предвидимо от таралеж, по-цветно от портокал, по-изплъзващо се от скреж – той е за нея значещ интервал… Преди рисунката идва сълзата, преди Прочетете повече…
За кой ли свят сме ние – за белия, за черния? За раздаващия или за отнемащия? Всеки път се питам, ала чувам само тишината да ми отговаря. Автор: Иван Хр. Христов * Текстът е част от книгата “Зоната на смирението”, ред. Петър Чухов, худ. Ивилина Методиева-Цанева, изд. Gaiana book&art Прочетете повече…
Когато се върна във моя стар град, ще усетя отново онзи фин аромат на старите улици – без помпозни фасади, тук – таме със цветя и със спомени, посивели от прах! Когато се върна във моя стар град, ще се срещнем със теб с остарели лица, ще дишам отново познатия Прочетете повече…
любовта ни е часовата разлика между смъртта и живота когато казвам отвъд имам предвид тук и сега паркът на свободата опитомяваме любовта като вълк с уста от светлина захапала небето премини през любовта чакам те от другата страна да те прегърна Автор: Васил ПРАСКОВ * Снимка: личен Прочетете повече…
Ако аз бях ти, нямаше да стоя колебливо в средата на никъде, а щях да вървя – дори в опасна посока. Щях да бъда наивен следовник на Колумб, но вместо континента Америка щях да открия любовта… За да я кръстя на едно скъпо име. Щях да превърна своя нощен страх Прочетете повече…
