Размисъл – Татяна Кьосева-Веснакова

Различни пътища, различни хора, и щастието редом е до тях! Изпуснеш ли го, ще седиш на двора, подпрял с ръка мечтания си свят! И после, ако може пак да тръгнеш, една звезда ще сочи твоя път, годините край него подредени, усмихнати ще махат и крещят! И всъщност може сам да Прочетете повече…

Вечеря – Симеон Аспарухов

Завий ме с ръце, със парфюм, днес няма с теб да вечерям, нямам нито излишни думи. Не тръгвай. Едва те намерих! Остани за прегръдка и погали ме. Не преставай да ме прегръщаш. С косите си, ако можеш, стопли ме. Добре си дошла, когато се връщаш. Всеки път в това ме Прочетете повече…

Изкуството I – Анжела Димчева

A prima vista По-дълго от усещане за апокалипсис, по-меко от залеза над езеро, по-тихо от капчук в пещера, по-видимо от дъга в гейзер – тя е за него вълшебна гора… По-страшно от урагана „оцеляване”, по-жадно от кратер на вулкан, по-нежно от разплакан сняг, по-тайно от стъпки на великан – той Прочетете повече…

Жар птица – Джина Дундова-Панчева

До теб съм и потъвам някъде в най-сладкия, извечен грях, където няма отчаяние беди, нещастия и страх. Прегръщаш ме и няма минало бледнее спомен съкрушен. Сега съм с теб и чувам – тихо е. Нощта е изгрев прероден. И свети сянката ти в тъмното- възкръснал Феникс в пепелта на вчерашните Прочетете повече…

Лисица – Анита Загорова

В най-силната любов е слаба, в най-северното място й е жега. Във най-върховния момент на плътен и сгъстен екстаз в дълбокото пропада. Най-тихите ти думи чува най-добре, най-краткият ти поглед за нея е Вселена. Лисица е, определи Екзюпери. И то опитомена…   Автор: Анита ЗАГОРОВА * Снимка: личен архив

Две хубави лица – Поли Муканова

Две хубави лица на тази земя озверяла космически искри и плам и жар около орбити галактики има такива лица които правят пътуването възможно които дават основание за oткриване на живот на планета на която вече го няма   Автор: Поли МУКАНОВА * Снимка: личен архив

Неповратимо – Ина Фрой

Времето е чревоугодник Секундите изтичат утоляват жаждата Минутите по-гъсти са понякога засищат Часовете уж са твърди но си остават декорация Пълнени дни на трапезата на времето а то не се напива не преяжда и най-вече не повръща   Автор: Ина ФРОЙ * Снимка: личен архив

В океана на небето – Анита Загорова

Хрилете ни останаха във океана на небето, а ние вече дишаме единствено уста в уста. Навлязохме сами безпаметни във времето, невинно-смело, хванати ръка в ръка. И теменужките са облаци лилави, а минзухарите – фенерчета, запалени сред тях. Напред вървим, листата кланят ни се и едва ли ще можем да забравим Прочетете повече…

Георги Константинов миг любов интервю книги поезия

Карантинно стихотворение (да се прочете и изгори след това) – Георги Константинов

Не казвам сега, че тъй ни наказва небето. И тази беда не е звездна поличба от Сириус. Човешката алчност е злото, което сега се превърна в безмилостен вирус. О, болна амбиция – да грабиш света с неистова подлост, за власт и пари да отравяш и въздуха даже!.. Навярно така е Прочетете повече…

TetraDkaTa