Авторите
Аз още скитам – Добромир Търновски
Аз още скитам сред тълпата от лица и вечно тичам след моята неуязвима правда и питам зад всеки забравен завой. Сбъркахме пътя. Къде е пътя? Изкрещяха: – Горе, на върха, до самото небе! Но къде е краят на небето?… Вървях и плачех… Падайки ставах… После – времето спря да вали. Прочетете повече…
Авторите
Екот – Лъчезар Лозанов
Светкавици просветват в твоето пространство сгъстено от усмивка и сдрачаване, и през китайските ти процепи-очи предверието на циклон се вижда и на океан. Обхватът ми да съдя се смалява, прогнозите, картезианското предчувствие се чупят. Бликват жълтъкът и белтъкът. Не се излюпи сойка – да подвиква през устните ти. Ала в Прочетете повече…
Авторите
В горещите следобеди на юли – Калоян Христов
В горещите следобеди на юли се прегръщаме със самотите си, сутрин им правим закуска, следобед – кафе. Най-тъжни са разходките вечер, когато влюбени двойки и техните истории пресичат пътя ни. В нежните утринни погледи се срещаме само с различните ни личности и често за пръв път се запознаваме с тях. Прочетете повече…
Авторите
Пясък – Любка Томова-Фогт
На хладния, влажен и гладък пясък с черупка от мида написах “обичам”… Морето придърпа, превърна в отблясък последните букви от твоето име и дълго ги срича… Сега те са част от възторга и крясъка на чайки замаяни и от танца на рибите. Автор: Любка ТОМОВА-ФОГТ * Художник: Любка Томова-Фогт Прочетете повече…
Авторите
Коя е твоята любима роля? – Поли Муканова
Коя е твоята любима роля? За коя роля мечтаеш? Какво сънуваш? Как… Актьоре, и аз играя с думите Актьоре, май сцената е същата Актьоре многолик! Колко път изминахме за скорострелна среща за да ми запомниш името и да е реплика от текстовете които носиш четирибуквено означение че съществувам Автор: Прочетете повече…
Авторите
С мека ръкавица – Ина Фрой
Познавам доста добре своята сянка когато съм в собствените си обувки дори понякога да ѝ обръщам гръб често я настъпвам Познавам и онази – Мистър Хайд от която се отричам докато не ме убие или трансформирам Но не познавам сянката ми в теб за нея мога само да гадая дали Прочетете повече…
Авторите
Пясък – Анжела Димчева
Ти си пясък, а аз съм риба. Ти няма да станеш море, аз няма да се събудя жива. Все по-горещо е – от пипалата ти влюбени. Все по-здрачно е – от песъчинки в окото – люти… Цветен шепот изплисква мракът. Луната си слага перука, последни въздишки очаквам – не от Прочетете повече…