Моя късна любов, неочаквана, неуверена, смешно ранима, след пороя от грешки отчаяна, щом си спомняш за мен – намери ме. Чувствам близо си вече, нетърсена, очарована палаво тичаш… Ще отворя вратата и в тъмното ще те пусна в сърцето си скришом. Че в живота ми дълго те нямаше, даже вече Прочетете повече…
Морето има лош дъх в устата си, храчи на посоки пенливо, отказва. Няма никакви чайки, никакви гларуси. Това е грозно стихотворение, казваш ми. Морето ляга на брега си и се гърчи, наново се преструва на удавник. Над него летят злини, летят стършели. Това е грозно стихотворение, казваш ми. Морето има Прочетете повече…
Излезе от печат поетичната книга на Георги Константинов, озаглавена “Непадаща звезда” (ИК “Хермес“). В нея са събрани най-новите му стихотворения, част от които са публикувани в литературния сайт “Тетрадката”. Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др. Прочетете повече…
Обявявам търг за стихотворения анонимно закупуване каква е цената на уловеното време колко струва цялото състояние от подредени думи обявявам първоначална цена наддава ли някой продадено продадено на музата която прибира обратно вложенията си от клетите поети Автор: Поли МУКАНОВА * Снимка: личен архив
Търся теб! Търся те в дни от онези, в които знам как да обичам. В дни, във които вятъра питам защо с мен се затичва… В дни дълги, в каквито обичта сричам и са пълни с топлина за обличане. Търся теб! Търся те в дни от онези, в чиито кратки Прочетете повече…
Понякога думите увисват като дрехите по закачалките Чакат своя ред да ги извадиш да ги разходиш пред огледалото да го впечатлиш или да му оставиш хубав спомен Поглеждаш го а то не ти говори Затваряш гардероба все едно че думите ги няма и отминаваш в старите си дънки Автор: Прочетете повече…
Моментната слава замайва…И даже стресира. Навярно изпитват неловкост една и съща поетът, когото често цитират и всяка жена, след която мъже се обръщат. С красиви лъжи върви към върха политикът. Но както гората наесен пожълтява – така от неговата популярност велика само в жълтата преса дребна шума остава… Да, моментната Прочетете повече…
Малка дъга винаги ще носи багрите на онова ноемврийско слънце на онзи пейзаж с ученически подпис и цяла вселена в която живееш никога една пътека никога един маршрут едно ли е сърцето на картината в хола един ли е кръгът една ли си хиляди пътеки до теб и един път Прочетете повече…
Всички съжаляват Хьолдерлин за неговата нещастна любов, за неговите пропилени години, за неговото страдание, за лудостта му, която казват била причинена от любовта. Но колко хора се замислят за тази жена, за така наречения предмет на неговата любов. Защо така рано тези бели дробове, Сузете, те предадоха, защо е така Прочетете повече…
Не искам да говоря за Живота. Не искам да си мисля за Смъртта. В живота всеки има своя квота, но без да знае – колко трае тя. И вместо в тъмни мисли да немея, вселенския сюжет неразгадал, си казвам: Трябва просто да живея. – Огрян от слънце, или газещ кал. Прочетете повече…