Малка дъга – Поли Муканова
Малка дъга
винаги ще носи багрите
на онова ноемврийско слънце
на онзи пейзаж
с ученически подпис
и цяла вселена
в която живееш
никога една пътека
никога един маршрут
едно ли е сърцето
на картината в хола
един ли е кръгът
една ли си
хиляди пътеки до теб
и един път на мълчанието
което носиш
там приютяваш
спомените
за момичето
за изгубения град
императрицата
с корона от съдбовни нишки
образ
който няма как да бъде нарисуван
светове които свенливо мълчат
загадка на художник
който пази своя последен образ
в небесно платно
неразчетен йероглиф
на малка принцеса
* Снимка: личен архив
