Камбана всеки път донася различни новини – един път – радостни друг път – тъжни: така разбирам – някой идва или си отива самота сутрин поглежда през прозореца посреща изгрева на слънцето пие кафе отива на работа смее се на шегите на колегите разхожда се по улиците спира се Прочетете повече…
Слово за празника, в този текст са събрани надеждите, мислите, мечтите и вярата на поколения Априловци. Честит празник, столетно училище! Скъпи ученико на Бъдещето, приветствам те от далечното минало, стъпвам в стъпките на първите и най-добрите в своя истински духовен дом творя и съзидавам, всеки ден градя, защото „трябва веднъж Прочетете повече…
В секундите, надбягани от пулса на сърцето, пристига сняг на прага ни и става много светло. Приижда с гръм и музика, облечена във бяло, среднощната илюзия да почнем отначало – да сложим ясна граница на своя ден предишен и върху чиста страница ден първи да напишем. След празничните изстрели в Прочетете повече…
Как протече в безвъздушното пространство гласът – разпънат между двата джиесема. Стъпвам по чупливата му интонация. Несчупен орех, костелив подскача върху паветата по пътя към сърцето. Времето, в което го очаквах като начало на деление верижно, не е верига. И макар със радиация да ни облъчва, ни обгръща и с Прочетете повече…
Непонятно е как, непонятно кога през живота си вече преминах. Най – добре е, когато не чувстваш вина, а гордееш се с твоето време! И когато успееш да мериш деня, със часовника Куделка дето е заснел във деня, от който насам всичко става свободно и леко! И когато успееш да Прочетете повече…
Любов не е прошепването в ухото, а уместно изпусната дума наслуки. Едничка връв от прежди в кълбото, рандеву с окото – тайнство в пролуки. Любов не е случаен трепет по тялото, не е капка в роса, цвят и разлистване. Представлява отражение в огледалото, въпрос и отговор: „До поискване“. Не е Прочетете повече…
Хвани ме за ръка. Поведи ме към твоето слънце. Покажи ми изгрева на любовта и залеза на самотата. Разкажи ми за неща, които не познавам. Усмихни се. Прошепни ми двете думи, вдъхващи живот дори и на мъртвец. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Текстът е част от книгата “Зоната на Прочетете повече…
Денят тежи на челото. Между очите. Ти се връщаш… Като на слалом със препятствия изпречват се ощавени дървета, разперили артрозни пръсти. Из входовете мрак се тули – по циферблата дебне кога да изпълзи. Оловното предчувствие с обидата объркано разменят молекули и в колбата на мозъка кристализира страх. Жетоните на дните Прочетете повече…
Вдишвай ме и ме издишвай, аз наоколо съм разпиляна. Аз съм дива разцъфтяла вишна по косите, по клепачите, по дланите и съм лъч от златна люлка, окачена на луната. Аз съм гореста на безутешните цигулки. Аз съм въздухът на времената. Вдишвай ме дори да се задъхаш на душата в непознатото Прочетете повече…
