Камбана
всеки път донася
различни новини –
един път –
радостни
друг път –
тъжни:
така разбирам –
някой идва или
си отива

 

самота

сутрин поглежда през
прозореца
посреща изгрева на
слънцето
пие
кафе
отива на
работа
смее се на шегите на
колегите
разхожда се по
улиците
спира се пред витрините на
магазините
говори с
продавачките
вечер отива в близкото
кафене
пие едно две
питиета
тръгва за
вкъщи
има още много
време

за къде да бърза

 

гостенка през зимата

стъпките на лятото постепенно заглъхват
ритъмът на живот губи скоростта си
денят става по-къс и умислен
комините на къщите плюят дим и сажди
една кротка тъга
у дома
се настанява и не иска
да си отива

 

малкият град

всички се познават
крачат забързано
уважават се
вали силен дъжд
помагат си
на улицата се образува локва
вършат си услуги
по пътя се движи автомобил
пият ракия заедно
автомобилът минава право през локвата

не всички се обичат

 

любов

минахме през иглени
уши
висяхме над бездни и
пропасти
преживяхме студ и
лишения

заедно

 

Поклон към Борхес

Може би
Душата е
Огледало
Което вижда
Бог
А тялото –
Което виждат
Хората

 

Вяра

всеки носи отговорност
за спасението си

 

Коледа

В къщи е
Топло
Насякъде мирише на прясно изпечен
Хляб
Елхата
Блести
Децата обикалят кутиите с
Подаръци

Очакваме

 

любов
сърцето знае
сърцето вижда

 

любов

обичам те
безразсъдно
безпаметно
безотговорно

обичам те
безгранично
безкрайно
безответно

животът е
безсмислен
без теб

 

Манастир

Стои невъзмутим в своята
необятна самота –
ни в сегашно,
ни в бъдеще време.

 

Дом

място където
да бъдем
спокойни и
сигурни
място до
теб и
децата

 

Поклон към Оруел
всички са равни,
но едни са
по-равни от
други

 

любов
пак бе дълга тази
нощ
в която бяхме само
двама

 

в кафенето на ъгъла

стоях и гледах
погледът ми блуждаеше
мислите ми пълзяха в главата
една подир друга

опитвах се да си представя живота
без тебе –

нямаше смисъл

 

семейство

понякога губя
опора
понякога ме хваща
страх

не съжалявам

 

поезия
няколко реда
върху хартия
прилежно подвързана –

че ни има

 

Автор: Венелин БАРАКОВ

* Снимка: личен архив