Знание учителят отваря вратата ученикът влиза сам Любов Мога да кажа Хиляди пъти Обичам те Но По-добре Да ти покажа Корените на доброто и злото са в твоите мисли Преходът продължава има още за крадене Късна есен на М. прилича на жена в разцвета на годините – златна и Прочетете повече…
Сутринта минава между щорите на ленти. Като през машина за унищожение на документи. Никакви спомени. Така се живее върху дъното на нормалността. Победите си отиват. Пораженията мъждукат, но ставаш безразличен, не ги разпознаваш. Така се живее върху дъното на нормалността. Пространството куб е октопод, сменя петната по своята кожа – Прочетете повече…
Морската фризьорка къдри вълните на равни масури с тънка маша, шлейф зеленикав в далечината морската шаферка дипли едва. Въздушният щрайх свири анданте в огромния храм на летния залез, по топлия пясък боси сватбари с преплетени стъпки унесено газят. Брегът, нагизден със раковини, чака своята вечна невеста — тяхната сватба трае Прочетете повече…
Забърквам прах и вяра – не се получава любов. Отливам амброзия в лекарство – не се получава спасение. Покривам думите с глазура – не се получава отговор. Измивам тялото си с лунен лъч – не се получава симфония. Размествам рибите и птиците – не се получава езерно небе. Премервам мълчанието Прочетете повече…
Най-красивата дума Непозната за тях – камар На върха асасини чакаха, но и Аламут Падна пред великите коне Хулагу им взе целия свят 12 дни издържаха великите бяха по-велики от великите И затисна ги Къщата на мъдростта Град на мира в полите на пореден край Строихме го наново, всичко се Прочетете повече…
Георги Славов е роден на 20 юни 1998 г. в София. Завършва 32 средно училище „Свети Климент Охридски“. От 2017 г. е студент в Софийски университет, специалност „Английска филология“. Работи като журналист в международен отдел. В началото на 2017 г. издава дебютната си стихосбирка „И това ще мине…“. Стихове на Прочетете повече…
Вечност може би времето някога ще спре може би има живот след това може би ще се видим там може би ще бъдем заедно отново Камбана всеки път донася различни новини – един път – весели друг път – тъжни: така разбирам – кой идва и(ли) си отива Неделя вкъщи Прочетете повече…
Сред глухо забързани хора и медийни словоблудства поетът и днес ви говори за своите чувства. Не някакви банкови цифри, не реч, обещаваща всичко – поетът ви казва истини, изстрадани лично. Не мами с удобни идеи. От тъмното търси изход. Дори в безсмислен свят да живее, сърцето му мисли. На него Прочетете повече…
Денят предхожда нощта, а тя прохожда в сънища, сънищата глозгат деня, когато се стапят илюзии. Кривят и крадат времето, защото то играе двулично с животи и други различия, посяли за себе си семето. Закъснели да си простят от студеното ръкостискане, с подчертана изисканост и издишани пошлости. Дали са едни и Прочетете повече…
Тъга се спуска над града като перо от болна птица, като звезда, която слиза по свода черен на нощта. Скръбта ни шепне в утринта с листа последни на топола в зори премръзнала и гола в студа заплакала сама. Сълза пробягва по плътта като една дъждовна капка на облака въздишка кратка Прочетете повече…