Оцветяване на стените – Лъчезар Лозанов

Сутринта минава между щорите
на ленти. Като през машина за унищожение
на документи. Никакви спомени.
Така се живее върху дъното на нормалността.
Победите си отиват. Пораженията
мъждукат, но ставаш безразличен,
не ги разпознаваш.
Така се живее върху дъното на нормалността.
Пространството куб е октопод,
сменя петната по своята кожа –
разказва скритите си мотиви… Но ти
не ги разпознаваш върху дъното.
Докато изсмуче всяка сутрин, всяка ивичка
паднала на земята.
И надеждата да излезеш извън тази стая.
Така се живее върху дъното на нормалността.
* Снимка: личен архив