Светкавици просветват в твоето пространство сгъстено от усмивка и сдрачаване, и през китайските ти процепи-очи предверието на циклон се вижда и на океан. Обхватът ми да съдя се смалява, прогнозите, картезианското предчувствие се чупят. Бликват жълтъкът и белтъкът. Не се излюпи сойка – да подвиква през устните ти. Ала в Прочетете повече…
Как протече в безвъздушното пространство гласът – разпънат между двата джиесема. Стъпвам по чупливата му интонация. Несчупен орех, костелив подскача върху паветата по пътя към сърцето. Времето, в което го очаквах като начало на деление верижно, не е верига. И макар със радиация да ни облъчва, ни обгръща и с Прочетете повече…
Сутринта минава между щорите на ленти. Като през машина за унищожение на документи. Никакви спомени. Така се живее върху дъното на нормалността. Победите си отиват. Пораженията мъждукат, но ставаш безразличен, не ги разпознаваш. Така се живее върху дъното на нормалността. Пространството куб е октопод, сменя петната по своята кожа – Прочетете повече…
Моят дом е чаша вино. Друго ще налеят подир нас децата. В книгите се вглеждам и купчините предмети – всеки със история и геройство вътре в нея. Хубаво ще я измият, ако е потребна, чашата на моя дом. Ако ли не – ще я ударят в пода и ще вземат Прочетете повече…
Съществуват в нищото. И ще се появят, когато създадем телата им с остри инструменти – целувки и движения. Усещам – витаят милиарди. На нашия нагон разчитат. Богато на възможности, нехае Нищото, че ще ме загуби. А уж душата ми била неповторима… Но те жужат. Нищото заобикаля и прибира поизхабените неща, Прочетете повече…