Витаят – Лъчезар Лозанов
Съществуват в нищото. И ще се появят,
когато създадем телата им с остри инструменти –
целувки и движения. Усещам –
витаят милиарди. На нашия нагон разчитат.
Богато на възможности, нехае
Нищото, че ще ме загуби.
А уж душата ми била неповторима…
Но те жужат. Нищото
заобикаля и прибира
поизхабените неща,
подменя нещо в своя механизъм
и ни замеря с изненади.
Поотделно ококорват две очи –
не знаят пеперуда, риба или человек,
понякога и червей сляп. Но зарчето
работи. Понякога се пада
не душа, а трясък на Вселена,
онова взаимодействие с мъждукащи възможности –
примигат и изчезват. Витаят често тук наоколо.
Витаят бездни.
* Снимка: личен архив
