Моят дом е чаша вино. Друго ще налеят подир нас децата. В книгите се вглеждам и купчините предмети – всеки със история и геройство вътре в нея. Хубаво ще я измият, ако е потребна, чашата на моя дом. Ако ли не – ще я ударят в пода и ще вземат Прочетете повече…
Навярно само юношата притежава онази лекота, когато нищо, ама нищо не му тежи на паметта… Когато всичко му се струва много лесно и лесното го вика за пътуване експресно по звънки релси – като струни на китара, към някаква щастлива – и често пъти нереална – гара… Но ето – Прочетете повече…
още има земя по ръцете още знае приказки още бере малини през лятото още се срамува от усмивката си още ме води по години а уж щяхме да се засичаме още пази керамични слончета малки икони и обещания още прави домашна ракия още ми я предлага още по-хубава пареща прозрачна Прочетете повече…
Съществуват в нищото. И ще се появят, когато създадем телата им с остри инструменти – целувки и движения. Усещам – витаят милиарди. На нашия нагон разчитат. Богато на възможности, нехае Нищото, че ще ме загуби. А уж душата ми била неповторима… Но те жужат. Нищото заобикаля и прибира поизхабените неща, Прочетете повече…
Ако надеждата е отишла далече и омърсено е от набези на човеци, ако зад пепел от огън се скрие, ще взимате ли от сърцето и вие? Ще позволите ли тук още да бие или за вас това сега не е важно, ако няма да виждате в удари как гние, опустошено Прочетете повече…
Всеки от нас някак умира, но не умее днес да живее. Защо това не разбираме, знаейки, че бързо стареем. Кое по пътя пропускаме в бяг, в постоянното бързане, от кого какво точно търсим, а други – просто загърбваме? Продаваме ли телата си само, в любовта си защо немеем? Унищожихме ли Прочетете повече…
Известният музикант и композитор Кирил Маричков е създал нова песен по стихотворение на поета Георги Константинов, публикувано в стихосбирката му „Врана в снега”. Песента носи заглавие „Тъмен вятър” и скоро ще прозвучи по радиото и телевизията. Тук публикуваме стихотворението. ТЪМЕН ВЯТЪР Тъмен вятър вилнее и брули звездите, а градът сомнабулно Прочетете повече…
Нощта прибра полите си в джоба на Господ, останах в тъмното само аз. Приятелите преброиха монетите за усмивките си, забравиха за моя смях. Любовта замина на карнавал без обратен билет, влюбената маска е за мен. Думите си избраха нова Вавилонска кула, точките ми служат поне. Децата ми пресичат половината свят Прочетете повече…
Ти си в кръвта ми. Така знам, че няма да те изгубя никога, не и преди да умра. Само понякога хапя устните си до кръв, за да мога да те усетя. И ти изтичаш, по малко, на капки, само за да се влееш в мен отново, потъваш навътре, там, до Прочетете повече…
Бащите ни калиха идеала на свойто време в пот и мъжество. Но виждат днес – ръждив му е металът… Добро, не идва твойто тържество. И вместо мерзостта да гние в гроба, на добродетелта пак шием креп… Страхувам се със цялата си обич, Българийо. Страхувам се за теб! С прегърбена от Прочетете повече…