Първите знамена на дъжда паднаха пред нас. В бяло и черно – отрязаха сцената. Есен е. Не виждаш ли как унило прегарят зениците, остарели в дъжда от безкрайното взиране?… Есен е. И спрелият вик се завръща без моята лятна хармония – без нея и утрото. Детето е спряло в средата Прочетете повече…
Шепот премина в уличката тиха, в дворовете със ниските огради със котките заспали сред лехите. По зидовете сини сенки падат на рози розови и пеперуди, а звуците топят се и пропадат. В тревите зеленеят изумруди, треперят, за да те изненадат, да има да се маеш, да се чудиш… Застанал сам Прочетете повече…
преди да замина искам да ти кажа и аз се страхувам от прекаленото много повече отколкото от малкото и аз заспивам отново сутрин и аз пея лошо но обичам да пея и аз нося дрехи които ми отиват а не тези които харесвам и аз не съм безопасна игла нито Прочетете повече…
Една нова хипотеза мойте мисли е завладяла – Атлантида не е потънала. Атлантида е отлетяла. Тъй значи…Огромният остров с дворци и градини, с площади и храмове, с мъдри хора и умни машини, не е изчезнал след еко-катастрофа, а просто се е върнал в небесата сини… Е, да – Атлантида е Прочетете повече…
„Морето! Най-голямото събитие!“ В памет на Христо Фотев Морето – неизменното премеждие, погълнало едно небе изцяло! Разплискан мост, след който тръгва сушата. Първичният бульон на сътворението! Морето – отражение на изгреви, препълнено с удавените залези – На ветровете древната играчка, непроницаемо спокойно в глъбините. Морето със измамна бариера от хоризонти, Прочетете повече…
Тя мисли, че ти не можеш без нея, че си ѝ вързан в кърпа. Аз не прегръщам подобни идеи и кротко си слушам „Deep purple”. Тя е отчаяно напориста, с греховен поглед те дърпа. Аз лист по лист твоя свят разлиствам, докато слушам „Deep purple”. Тя хапе устни в празните Прочетете повече…
усещането не зависи от това дали си обичан или не дали имаш къде да спиш кого да поздравиш в 4 сутринта дали бирата и хлябът не са свършили или цигарата е последната този гризящ съзнанието паразит не се влияе от това дали нощта е черна и жълта дали всичко е Прочетете повече…
*** Как ме притискаха до изсъхналите си гърди стариците по улиците в родния ми град… Прожекторът на спомена една след друга ги осветяваше и тъй можах за миг – качени върху сцената на друго измерение и с плът внезапно освежена – да ги притисна до сърцето си тях – топлите, Прочетете повече…
Долитат като нощни пеперуди след залеза тревожните ми мисли. Надежди, еуфория, заблуди, задъхани фантазии сребристи изчезват – тъмнината ги прокуди. А споменът от вчера е торнадо, погълнало внезапно младостта ми. По здрач като в старинно огледало оглеждат се моменти в паметта ми и болката усмихва се злорадо. Къде избяга пролетният Прочетете повече…
