Това е топъл ден, земя на лятото, това е твърде хубав ден да сме угрижени. Това е топъл праг, земя, която дошла е пак при хората на свиждане. И ние чакахме да минат студовете, за да разкажем болката категорично. Това е нетърпение, което на здрав човек единствено прилича. Това е Прочетете повече…
Изчезнал е безпаметен светът, останали са само устните – горещи, голи… Ухото е седефен древен съд за звуци, а очите са подмоли под бряг ронлив, изпълнени с води смарагдово-сапфирови, сребристи. Треперят ресниците – реещи реси, разплетени коси – върби, разнищват се над тая откровена голота изопната и потна, дочакала накрая Прочетете повече…
Нямаше жерави. Нито жарава. Дъждът ме измокри до кости. Бях се смрачнила. И ме влудяваха всичките погледи коси. Някак изкъсо, някак изкуствено, някак изсулено бродех покрай дувари, които се въсеха, че не съм в тон с природата. Кръчмата, бирата, ментата с мляко, печено, пържено, люто… На мен ми беше студено. Прочетете повече…
СЪРФ Животът е безбрежен и дълбок. Ала човекът край брега сърфира – така надхитря своя кратък срок сред синьото пространство на Всемира. И плъзга се над хиляди неща, които иначе го биха спрели: кипящия прибой на любовта, на смелостта безкрайните предели, на мъдростта дълбокия магнит, размахания пръст на битието… Все Прочетете повече…
Магда открехна прозореца и вдиша соления морски бриз. Миришеше на пясък, риба и изсъхнали водорасли. Крясък на гларус огласи утрото. Тя включи кафе-машината и запали цигара. Мек вятър погали косъмчетата по ръцете ѝ. Вратата на кухнята се отвори с трясък. Около високото, върлинесто тяло на Кармина се вееше розов пеньоар, Прочетете повече…
Не очаквай да бъда вещица – прекалено елементарно е. Къса клечка изтегли – срещна ме. И на друго не се надявай. Нито ще те обайвам с магии, нито ще ти шушна проклятия, нито ще ти предлагам да пиеш лудо биле – за безвъзвартност. Безвъзвратна съм по презумпция – след нощ Прочетете повече…
Ние с теб се привличаме по неведом закон… Даже да съм в Бомбай аз, даже ти – във Варшава: ще се грабнеш на стоп, ще препусна див слон и все пак ще се срещнем – в нечий сън и наяве. Да предположим: весталка си в древния Рим, моя милост – Прочетете повече…
аз съм си мечтала за човека за неговите крачки и за сгъвките на лактите му мислила съм го като сочен портокал като мокра картонена кутия или като дървено яйце което никога не се чупи чертала съм го писала съм го но виждам – не е дошло времето за нищо цяло Прочетете повече…
