Стихотворения – Георги Константинов
СЪРФ
Животът е безбрежен и дълбок.
Ала човекът край брега сърфира –
така надхитря своя кратък срок
сред синьото пространство на Всемира.
И плъзга се
над хиляди неща,
които иначе го биха спрели:
кипящия прибой на любовта,
на смелостта безкрайните предели,
на мъдростта дълбокия магнит,
размахания пръст на битието…
Все край брега
човек сърфира всеки миг.
Ала над него няма бряг небето.
ТОВА ВЪРТЕНЕ
Е, да – Земята се върти,
а пък на мен се вие свят…
Защо ме отминаваш ти
като случаен непознат?
Аз още помня твоя дъх,
но има зима между нас…
Уж сняг вали над Черни връх,
а тихо побелявам аз.
Но ти си същата – почти.
И пак почти не ме позна.
Е, да – Земята се върти.
Ти също поглед извъртя…
Но и след толкова лета,
това въртене
ме разчувства:
До теб не чувствах любовта.
А пък без теб не ме напуска.
* Снимка: личен архив
