Безпаметно – Любка Томова-Фогт
Изчезнал е безпаметен светът,
останали са само устните – горещи, голи…
Ухото е седефен древен съд
за звуци, а очите са подмоли
под бряг ронлив, изпълнени с води
смарагдово-сапфирови, сребристи.
Треперят ресниците – реещи реси,
разплетени коси – върби,
разнищват се над тая откровена голота
изопната и потна,
дочакала накрая твърдост в свойта мекота,
поемаща я тъй охотно.
Изчезнал е безпаметен светът,
останали са само устните горещи.
* Художник: Любка Томова-Фогт
* Стихотворението е част от книгата “Мансарда”, изд. “Фабер“, 2018.
