Спри се и помириши розите, розите, които стърчат като свещи под моите нощни прозорци, под звездните юлски пещи. Аз съм ги садила и подрязвала знам им меката свила, и бодила чувам ги какво си разказват, отдавна с тях съм се родила затова ти казвам: – Помириши розите! Те общуват през Прочетете повече…
На хладния, влажен и гладък пясък с черупка от мида написах “обичам”… Морето придърпа, превърна в отблясък последните букви от твоето име и дълго ги срича… Сега те са част от възторга и крясъка на чайки замаяни и от танца на рибите. Автор: Любка ТОМОВА-ФОГТ * Художник: Любка Томова-Фогт Прочетете повече…
Вдишвай ме и ме издишвай, аз наоколо съм разпиляна. Аз съм дива разцъфтяла вишна по косите, по клепачите, по дланите и съм лъч от златна люлка, окачена на луната. Аз съм гореста на безутешните цигулки. Аз съм въздухът на времената. Вдишвай ме дори да се задъхаш на душата в непознатото Прочетете повече…
Шепот премина в уличката тиха, в дворовете със ниските огради със котките заспали сред лехите. По зидовете сини сенки падат на рози розови и пеперуди, а звуците топят се и пропадат. В тревите зеленеят изумруди, треперят, за да те изненадат, да има да се маеш, да се чудиш… Застанал сам Прочетете повече…
Изчезнал е безпаметен светът, останали са само устните – горещи, голи… Ухото е седефен древен съд за звуци, а очите са подмоли под бряг ронлив, изпълнени с води смарагдово-сапфирови, сребристи. Треперят ресниците – реещи реси, разплетени коси – върби, разнищват се над тая откровена голота изопната и потна, дочакала накрая Прочетете повече…