Спри се и помириши розите,
розите, които стърчат като свещи
под моите нощни прозорци,
под звездните юлски пещи.
Аз съм ги садила и подрязвала
знам им меката свила, и бодила
чувам ги какво си разказват,
отдавна с тях съм се родила
затова ти казвам: – Помириши розите!
Те общуват през аромата
и въздушните и разкошни коловози
отвеждат право към душата.
* Художник: Любка Томова-Фогт
* Стихотворението е част от книгата “Мансарда”, изд. “Фабер“, 2018.
Кръстьо Раленков е роден през 1965 г. в гр. Панагюрище. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на поетическите книги “Денят на еднодневката”, “Кислород”, “Смъртта разпитва вече кой си”. Към момента на излизане Прочетете повече…
Просвещението е част от съзряването на едно общество и когато и както се случи – то е онова различие, което формира неговата идентичност, сила и възможност за развитие. Това едва ли се случва в един Прочетете повече…
Най-младото българско издателство „Отвъд кориците“ представя своята първа книга – стихосбирката „Оправдание за съществуване“ от Денис Олегов. В новото си произведение авторът обръща внимание на духовните ценности и стремежа на човек към това да бъде Прочетете повече…