Лятото на моята душа идва само нощем, във съня ми. Денем в нея падат есенни листа. Зима броди по студени калдъръми. Лятото пътува по реки с брегове от злак обезумели, с изумруди в златни води, с горди водни птици. Бели! В лятото на моята душа всичко се разлиства и развива. Прочетете повече…
Ще повярваш ли, реката вече хиляди години носи си водите. Свята! Нея вечно ще я има. Можеш да стоиш на моста, долу тя ще се разлива. Наблюдател, странен гост си, който скоро си отива. Стъпки чезнат подир дните, всеки изгрев, всеки залез се оглежда във водите. Кой какво разбрал – Прочетете повече…
Спри се и помириши розите, розите, които стърчат като свещи под моите нощни прозорци, под звездните юлски пещи. Аз съм ги садила и подрязвала знам им меката свила, и бодила чувам ги какво си разказват, отдавна с тях съм се родила затова ти казвам: – Помириши розите! Те общуват през Прочетете повече…
На хладния, влажен и гладък пясък с черупка от мида написах “обичам”… Морето придърпа, превърна в отблясък последните букви от твоето име и дълго ги срича… Сега те са част от възторга и крясъка на чайки замаяни и от танца на рибите. Автор: Любка ТОМОВА-ФОГТ * Художник: Любка Томова-Фогт Прочетете повече…
Вдишвай ме и ме издишвай, аз наоколо съм разпиляна. Аз съм дива разцъфтяла вишна по косите, по клепачите, по дланите и съм лъч от златна люлка, окачена на луната. Аз съм гореста на безутешните цигулки. Аз съм въздухът на времената. Вдишвай ме дори да се задъхаш на душата в непознатото Прочетете повече…
Шепот премина в уличката тиха, в дворовете със ниските огради със котките заспали сред лехите. По зидовете сини сенки падат на рози розови и пеперуди, а звуците топят се и пропадат. В тревите зеленеят изумруди, треперят, за да те изненадат, да има да се маеш, да се чудиш… Застанал сам Прочетете повече…
Изчезнал е безпаметен светът, останали са само устните – горещи, голи… Ухото е седефен древен съд за звуци, а очите са подмоли под бряг ронлив, изпълнени с води смарагдово-сапфирови, сребристи. Треперят ресниците – реещи реси, разплетени коси – върби, разнищват се над тая откровена голота изопната и потна, дочакала накрая Прочетете повече…