Ще повярваш ли, реката
вече хиляди години
носи си водите. Свята!
Нея вечно ще я има.
Можеш да стоиш на моста,
долу тя ще се разлива.
Наблюдател, странен гост си,
който скоро си отива.
Стъпки чезнат подир дните,
всеки изгрев, всеки залез
се оглежда във водите.
Кой какво разбрал – разбрал е.
* Художник: Любка Томова-Фогт
* Стихотворението е част от книгата “Бял ден”, изд. “Фабер“, 2021.
На 25 април 2025 г., петък, от 18.00 часа, в Художествената галерия в Стара Загора ще бъде представена новата книга на Любчо Иванов „Патилата на един непоправим републиканец масон“ на издателство „Захарий Стоянов“. Събитието се Прочетете повече…
„Никой не е повече мразен от онзи, който говори истината.“ (Платон) Жълтите лалета и минзухари, които така силно напомнят за пролетта и идващото ново, са остатъчната сила на нещо, което е обладало нашата жълта действителност. Прочетете повече…
Издателство „Фенер“ представя новата поетична книга на Венелин Бараков, озаглавена „Последният път“. Корицата е дело на художника Веселин Марков, който успява да улови емоционалната същност на творбата с неподправения си стил. Редакторът Николай Фенерски споделя Прочетете повече…