Вечност – Любка Томова-Фогт

Ще повярваш ли, реката
вече хиляди години
носи си водите. Свята!
Нея вечно ще я има.
Можеш да стоиш на моста,
долу тя ще се разлива.
Наблюдател, странен гост си,
който скоро си отива.
Стъпки чезнат подир дните,
всеки изгрев, всеки залез
се оглежда във водите.
Кой какво разбрал – разбрал е.
* Художник: Любка Томова-Фогт
* Стихотворението е част от книгата “Бял ден”, изд. “Фабер“, 2021.