Ще повярваш ли, реката
вече хиляди години
носи си водите. Свята!
Нея вечно ще я има.
Можеш да стоиш на моста,
долу тя ще се разлива.
Наблюдател, странен гост си,
който скоро си отива.
Стъпки чезнат подир дните,
всеки изгрев, всеки залез
се оглежда във водите.
Кой какво разбрал – разбрал е.
* Художник: Любка Томова-Фогт
* Стихотворението е част от книгата “Бял ден”, изд. “Фабер“, 2021.
Тя не беше любов, пожелала да има отплата. Беше вричане в камък. Във изгрев. В течаща вода. Беше хляб, който расне в утробния мрак на земята, за да бъде пожънат и стрит до почти белота. Прочетете повече…
Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, Прочетете повече…
С мислите порочни все се боря и силно ме подтикват те към грях. Тогава появи се тя, красива, цветна, но не беше моя – ах, как поисках да ми промени света… И с времето събличах Прочетете повече…