Бяг – Симеон Аспарухов
Всеки от нас някак умира,
но не умее днес да живее.
Защо това не разбираме,
знаейки, че бързо стареем.
Кое по пътя пропускаме
в бяг, в постоянното бързане,
от кого какво точно търсим,
а други – просто загърбваме?
Продаваме ли телата си само,
в любовта си защо немеем?
Унищожихме ли всяка прямост
за надеждата, по която копнеем?
Защо не четем думите на очите,
защо едва казваме “Добър ден”,
познаваме ли още онези, които
носят пламъка, щом е студено?
Чия война радости ни носи,
кое ни кара да раздаваме мъка,
дни за обичане просим ли?
Стрелата ли сме или сме лъкът?
Какво не стига, къде е тревогата,
нима самотата е мечта за оазиси?
Вавилонската кула падна, за Бога!
Защо лишаваме живота от празници?
* Снимка: Светослава Мадарова
