185 години Априлово училище – Владилена Катевска
Слово за празника,
в този текст са събрани надеждите, мислите, мечтите и вярата на поколения Априловци.
Честит празник, столетно училище!
Скъпи ученико на Бъдещето, приветствам те от далечното минало,
стъпвам в стъпките на първите
и най-добрите
в своя истински духовен дом
творя и съзидавам,
всеки ден градя,
защото
„трябва веднъж да стане начало“
и всеки камък да е поставен така,
че да тежи на мястото си,
да гради мостове
и изгражда сводове,
защото се заклех
да пазя своя нов духовен дом
да го почитам,
да страня от духовната леност,
за да позная света,
тъй като миналото е мост към бъдещето,
а настоящето негова основа.
И в мисълта се явява думата храм.
Свещ, въже, икона,
това бе първото за този,
който тръгва по пътя.
И стана чудо
изконното, забравеното отдавна,
с любов отглеждано, покълна.
за да кажем:
„постигнахме това, което искахме,
научихме, което трябваше“
Защото домът ще ни даде това,
което сами сме готови да поискаме от себе си.
Благодаря, че ни дадохте истинска свобода,
а оттам и истинска отговорност.
И пръстите ми се събират
да очертаят кръст,
който съединява четирите посоки на света.
А човекът се изправи сред целий свят
и дръзна да приеме нетленни
и пребъдни старини.
И отново напред
към следващата победа!
На това място листът се е позакъсал,
всеки сам е свободен да го допише
Това всъщност е най-големият завет!
* Снимка: НАГ
