Кой се е появил първи – камионът или ТИР(ът)? (езикова бележка) – Мина Симеонова

Думата “ТИР” се свързва с развитието на транспортната индустрия в началото на 20-ти век, когато международната търговия започва да се увеличава и необходимостта от ефективни и бързи методи за транспорт на стоки става по-осезаема. За да се осигури навременното и безопасно транспортиране на товари, се появяват различни видове транспортни средства, Прочетете повече…

Къде използваме „байеркаса” днес? (езикова бележка) – Николина Цонева

Българският език е изключително богат на регионални думи, които често отразяват местните традиции, културата и влиянията от други езици. Някои от тези думи се запазват в говоримия език само в определени райони, като стават част от местната идентичност. Интересен пример е думата “байеркаса“, която се използва само в Габровско,  като название Прочетете повече…

Пандемичната лексика (езикова бележка) – Ева Петкова

Глобалните кризи, особено пандемията от COVID-19, неизбежно влияят върху езика, обогатявайки го с нови термини, заемки и променени значения на вече съществуващи думи. Това езиково развитие отразява нуждата на обществото да назовава нови явления и процеси, които стават част от ежедневието. Пандемията наложи в активната реч множество нови понятия, идващи Прочетете повече…

Ударението, което променя посоката (езикова бележка) – Кристина Стоянова

Един от най-важните елементи на езика, отговорен не само за своите мелодичност и благозвучие, но и за смисъла си е ударението. Онази малка чертичка, чието място на клавиатурата ни е вечно неизвестно, която извиква образа на морска вълна̀ или на овча вълна̀, и която променя изцяло представата ни за глаголните Прочетете повече…

Българският език и емотиконите (езикова бележка) – Никол Маджарова

Емотиконите, известни още като смайли, са комбинации от препинателни знаци, букви или цифри, използвани за изразяване на емоции, жестове или ситуации в цифровата комуникация. Те станаха неотменна част от съвременната комуникация, особено в дигиталния вид на мобилните съобщения. Въпреки че първоначално се използваха в англоговорящите страни, емотиконите навлязоха и в Прочетете повече…

Спортната лексика – от голия майстор до мениджъра на резултиралия пас (езикова бележка)- Калоян Димов

Езикът е жив организъм, който постоянно се развива, обогатява и адаптира спрямо нуждите на обществото. Една от сферите, в които лексикалното обновление е особено динамично, е спортът. Той не само предлага на хората зрелище и емоция, но и създава цяла система от термини, които навлизат в ежедневната ни реч. Някои Прочетете повече…

Езиковият феномен на разговорната реч – псувнята (езикова бележка) – Дарена Дечева

Литературният ни език е усвоил традиция на строг пуризъм спрямо думи от сексуално естество, но не е тайна, че разговорният ни език е придобил еротична отсянка и един от най-характерните белези за това е клетвата чрез пол, т.нар. псувня. Народната етимология извежда думата “псувня” от “пес”. Псувнята като феномен е Прочетете повече…

Изчезването на „Ще да” в българския език (езикова бележка) – Адриана Кънева

Българският език е в постоянно развитие, като някои граматически конструкции се запазват, а други постепенно изчезват. Една от тези конструкции е „ще да”, която в миналото е била напълно приемлива, но днес звучи архаично или дори неправилно за повечето носители на езика. Каква е причината за това? Дали е част Прочетете повече…

Грешка: “Здравей те” вместо “Здравейте” (езикова бележка) – Поля Денева

Когато става въпрос за употребата на обръщения в съчетание с приветствие в писменото общуване, най-често коментираната грешка е неправилната пунктуация, при която не се обособява коректно формата за обръщение. Напоследък обаче се наблюдава друг феномен при употребата на думата за поздрав, който е нелогичен и труднообясним и не е свързан Прочетете повече…

Употреба на чуждици в българския език (езикова бележка) – Деница Димова

Съвременният български език е подложен на значително влияние от чужди езици, в частност английския, като резултат от глобализацията, технологичния напредък и културните обменни процеси. Чуждите думи, или т.нар. чуждици, намират място в ежедневната реч, медиите, интернет комуникациите, бизнеса и културата. Появата и употребата на чуждици в българския език, въпреки че Прочетете повече…

TetraDkaTa