Пандемичната лексика (езикова бележка) – Ева Петкова
Глобалните кризи, особено пандемията от COVID-19, неизбежно влияят върху езика, обогатявайки го с нови термини, заемки и променени значения на вече съществуващи думи. Това езиково развитие отразява нуждата на обществото да назовава нови явления и процеси, които стават част от ежедневието.
Пандемията наложи в активната реч множество нови понятия, идващи от медицината, социалните науки и административната сфера, но и от ежедневната реч и нейните потребности. Термини като “заболеваемост”, “имунен отговор” и “вирусен товар” станаха широко използвани не само от специалисти, но и от медиите и обществото.
Чуждиците от английски език също заеха важно място в пандемичната лексика. Думи като “локдаун” (lockdown), “клъстър” (cluster – група от свързани случаи на заразяване) и “антигенен тест” (antigen test) се наложиха в българския език. Освен тях се появиха и изрази като ”зелен сертификат”, “социална дистанция” и “дистанционно обучение”, отразяващи новите реалности в образованието, работната среда и ежедневния живот.
Сред новите думи, влезли в употреба по време на пандемията, е “позитивиране”. Този термин се използва в медицински и административен контекст и означава получаване на положителен резултат при тестване за заболяване, най-често при PCR или антигенен тест за COVID-19. Изразът ”пациентът се е позитивирал” означава, че човек, чийто тест преди е бил с отрицателен резултат, впоследствие е показал положителен резултат.
Думата “позитивиране” е производна от “позитивен” (в смисъл на „положителен“), но не е традиционна за българския език. Тя е създадена по аналогия с терминологичната система в медицината, където често се използват подобни конструкции (напр. “сероконверсия” – преминаване от отрицателен към положителен статус на даден лабораторен показател).
Друга интересна езикова особеност, свързана с пандемията, е употребата на думите “тестиране” и “тестуване”.
– “Тестиране” е по-често срещаната и нормативно правилна форма в българския език. Тя произлиза от думата *тест* и се използва в официални и научни комуникативни ситуации, напр. *масово тестиране на населението*, *тестиране за COVID-19*.
– “Тестуване”е по-рядко срещана форма и се възприема като неправилна или разговорна. Тя вероятно е възникнала под влияние на чужди езици (като английски “testing”).
В официалните документи, научни текстове и медийни публикации се предпочита “тестиране” като стандартната и граматически правилна дума, доколкото можем да я приемем като такава.
Някои думи придобиха нови значения или бяха натоварени с различна конотация. Например:
– “Карантина” – съществително име, което преди се свързваше главно с изолация на болни от заразни заболявания, и/или контактни, но здрави хора. В хода на пандемията през 2020 г. обаче постепенно се утвърди глаголът „карантинирам“, значещ „поставям под карантина някого“.
– “Маска” – преди пандемията основно обозначаваше предпазно средство за работа или карнавален аксесоар, а сега основно се разбира като средство за защита от вируси, което в определени периоди се превърна в задължителна част от нашето ежедневие.
Пандемичната лексика не е просто сбор от нови думи – тя отразява обществените нагласи, страхове и промени в начина на живот. Някои термини носят тревожност (“зараза”, “смъртност”, “епидемия”), докато други имат по-неутрален или дори положителен оттенък (“колективен имунитет”, “ваксинационна кампания”).
Освен това се появиха и неофициални, разговорни изрази като “постковиден синдром” (за дълготрайни последици от COVID-19) и “ковидиот” (иронична дума за човек, който пренебрегва мерките за безопасност).
Пандемичната лексика е ярък пример за това как езикът се развива в отговор на глобалните промени. Чрез чуждици, нови термини и промени в значението на думи, обществото намира начини да изразява реалността, в която живее. Въпреки че част от тази лексика вероятно ще излезе от употреба след време, други думи ще останат като езиково свидетелство за периода на пандемията и начина, по който той промени света.
Ева Петкова, 12. “Б”, ЧСУНЕ “Веда”, гр. София
