Българският език е изключително богат на регионални думи, които често отразяват местните традиции, културата и влиянията от други езици. Някои от тези думи се запазват в говоримия език само в определени райони, като стават част от местната идентичност.

Интересен пример е думата “байеркаса“, която се използва само в Габровско,  като название за тоалетно казанче. Макар че днес съществуват утвърдени термини за този предмет, габровци продължават да използват своята уникална дума, запазвайки я като част от местния фолклор. Любопитното е, че тази дума произлиза от немския език, но с времето е придобила своя специфична форма и значение в габровския диалект.

Историята на думата „байеркаса“ започва през XIX век, благодарение на бързоразвиващата се текстилна индустрия. Един от основателите на този икономически подем е Иван Калпазанов –предприемач, който играе ключова роля в създаването на първата текстилна фабрика в Габрово.

Тъй като в България по онова време няма местно производство на текстилни машини, Калпазанов изпраща писмо до „най-старата и реномирана фабрика за текстилни машини в Германия“. Той и неговият съмишленик – учителят Васил Карагьозов, разчитат на немската пощенска точност, за да стигне писмото им до правилния адресат. Очакванията им се оправдават – те получават оферта от град Кемниц, Саксония, и през 1882 г. в Габрово е построена първата текстилна фабрика.

Как „Bayer Kassen“ се превръща в „байеркаса“?

Калпазанов не само изгражда модерно за времето си производство, но създава изключителни условия за своите работници – нещо невиждано дотогава в България. Осигурени са общежития, столова, бани и тоалетни, което по онова време е голяма иновация.

Голямо впечатление правят именно тоалетните, които са били оборудвани с клекала и немски тоалетни казанчета, внесени от Германия. Върху тези казанчета имало релефен надпис

„Bayer Kassen“, което в превод от немски означава „Баварска кутия или каса“.

Габровците, които дотогава нямат своя дума за този нов предмет, започват да го наричат „байеркаса“ като видоизменят оригиналното немско название. По това време в България почти няма вътрешни тоалетни, а повечето домакинства разчитат на външни нужници, които не са свързани с водопровод.

Как думата се запазва само в Габрово?

Докато в други части на България думата „казанче“ става по популярна, в Габрово продължават да използват „байеркаса“, защото първите казанчета, които виждат са именно с този немски надпис. Това е добър пример за това как първите впечатления могат да оформят местния говор.

Липсва нормираност на изписването на лексемата. Ако транслитерираме на български език немския вариант на словосъчетанието, би трябвало да изпишем думата с “й” – байеркаса. Няма и конкретно правило за слятото или разделното изписване на думата..

 

Любопитен факт е, че чак 70 години по-късно, в град Перник, е открит Металургичният завод „Ленин“, който започва производство на първото българско чугунено тоалетно казанче. Това означава, че в продължение на десетилетия баварските казанчета са били единственият познат продукт в България.

Думата „байеркаса“ е един от онези примери, които показват как езикът се променя под влиянието на технологиите и културния обмен. Тя не е просто регионализъм – тя е част от индустриалната и социалната история на Габрово.

Днес, въпреки че съществуват официални термини като „казанче“, много габровци продължават да използват „байеркаса“, запазвайки я като част от габровския диалект.

Автор: Николина Цонева, 11. “Б” клас, Национална Априловска гимназия