Часовникът – Татяна Кьосева-Веснакова
Непонятно е как, непонятно кога
през живота си вече преминах.
Най – добре е, когато не чувстваш вина,
а гордееш се с твоето време!
И когато успееш да мериш деня,
със часовника Куделка дето
е заснел във деня, от който насам
всичко става свободно и леко!
И когато успееш да мериш деня
без страх от дулата отсреща,
и дори и да имаш Чернобил в кръвта
да мечтаеш отново за нещо!
Непонятно е как, непонятно кога
през живота си вече преминах.
Но обичам да чувам звука променен
от стрелките на моето време!
Автор: Татяна КЬОСЕВА-ВЕСНАКОВА
* Снимка: личен архив
