Грозно стихотворение – Анна Лазарова
Морето има лош дъх в устата си,
храчи на посоки пенливо, отказва.
Няма никакви чайки, никакви гларуси.
Това е грозно стихотворение, казваш ми.
Морето ляга на брега си и се гърчи,
наново се преструва на удавник.
Над него летят злини, летят стършели.
Това е грозно стихотворение, казваш ми.
Морето има своите тъжни симптоми,
като нас има жертви, заблуди, зарази,
които за негово щастие никой не помни.
Спри да пишеш това стихотворение, казваш.
Море, те искат да лъжа за твоите съмнения,
за дните, в които си кисело и проклето.
Ако пиша само красиви стихотворения,
значи съм спряла да обичам морето.
* Снимка: личен архив
