Спомен – Анна Лазарова

минават години на щастие слънцето още коленичи насреща ми но не е зараснала мечата обида човекът все така не смее да погали дали това е всичко между тях не зная не зная може би наистина е всичко   Автор: Анна ЛАЗАРОВА * Снимка: личен архив

Грозно стихотворение – Анна Лазарова

Морето има лош дъх в устата си, храчи на посоки пенливо, отказва. Няма никакви чайки, никакви гларуси. Това е грозно стихотворение, казваш ми. Морето ляга на брега си и се гърчи, наново се преструва на удавник. Над него летят злини, летят стършели. Това е грозно стихотворение, казваш ми. Морето има Прочетете повече…

Още има земя по ръцете – Анна Лазарова

още има земя по ръцете още знае приказки още бере малини през лятото още се срамува от усмивката си още ме води по години а уж щяхме да се засичаме още пази керамични слончета малки икони и обещания още прави домашна ракия още ми я предлага още по-хубава пареща прозрачна Прочетете повече…

Преди да замина – Анна Лазарова

преди да замина искам да ти кажа и аз се страхувам от прекаленото много повече отколкото от малкото и аз заспивам отново сутрин и аз пея лошо но обичам да пея и аз нося дрехи които ми отиват а не тези които харесвам и аз не съм безопасна игла нито Прочетете повече…

Лек – Анна Лазарова

Това е топъл ден, земя на лятото, това е твърде хубав ден да сме угрижени. Това е топъл праг, земя, която дошла е пак при хората на свиждане. И ние чакахме да минат студовете, за да разкажем болката категорично. Това е нетърпение, което на здрав човек единствено прилича. Това е Прочетете повече…

Проектиране на света – Анна Лазарова

аз съм си мечтала за човека за неговите крачки и за сгъвките на лактите му мислила съм го като сочен портокал като мокра картонена кутия или като дървено яйце което никога не се чупи чертала съм го писала съм го но виждам – не е дошло времето за нищо цяло Прочетете повече…

TetraDkaTa