любовта ни
е часовата разлика
между смъртта и живота
когато казвам отвъд
имам предвид
тук и сега
паркът на свободата
опитомяваме любовта
като вълк с уста от светлина
захапала небето
премини през любовта
чакам те от другата страна
да те прегърна
Автор: Васил ПРАСКОВ
* Снимка: личен архив
* Текстовете са част от книгата “Езикът на който умирам”, изд. “Библиотека България”, 2019.
За картините на Стоян Динков, паметта и онези истини, които не се побират в думите Понякога дълго време сме пред една картина и след това си тръгваме, без да сме разбрали защо сме се спрели Прочетете повече…
Мащабният спектакъл на Веселка Кунчева, вдъхновен от музиката на P.I.F. и Димо Стоянов, ще се срещне за първи път със софийската публика на празничния 1 ноември, в рамките на есенното издание на „Салон на изкуствата“ Прочетете повече…
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…