Разказ – Николай Владимиров

Ранна сутрин, небето все още си чисти гърлото върху паважа. Нощната буря е изтъркаляла цяла размазана серия от камъчета и кал по алеите. Тук-таме счупени клони и червеи. Не е изсъхнало. Още мирише на дъжд. Както се казва – не е като за пред хората паркът. Но аз вървя, слушам Прочетете повече…

Куче за каишка – Николай Владимиров

Следобед, в квартала. Леко подухва, падат узрели черници в детската градинка. Просто минавам на път за метрото. И тя просто минава – лелката с пуснати, дълги коси, леко мътен до кърваво поглед, черна кожена пола, открила разширените ѝ вени. И каишка за куче. Движи се леко, ефирно, сякаш танцува, леко повдигнала Прочетете повече…

TetraDkaTa