Светът е любов. Всеки яде сняг в живота (По „Нехартиени истории 3“ на Николай Владимиров) – Венелин Терзиев

Есенните дни се влачат с особената си влажност, а краткостта на слънцето не успява да уталожи проникналата влажност в душите ни. Преждевременност на студенината на деня ни е подканила успешно да притурим към все още летните дрехи и по-дебела връхна, която загръщаме упорито при сутрешното ни пробягване по засипаните от Прочетете повече…

Стихове – еманация от многоточия

Николай Владимиров в болезнено честен разговор за силуета на болялото от неизживените спомени за влюбване Кои рани оставиха най-дълбоки следи в душата Ви? Споменът за неживяното оставя най-дълбоките следи, добили белези, които никога не хващат подходящата коричка. Когато си дете най-страшното за теб е да изгубиш някого, срещайки очи в Прочетете повече…

Всички гълъби са безработни – Николай Владимиров

На ръба на облака и бързо набиращото огън слънце бързам да си допия бутилката с газирана вода. Пълен съм с балончета, които бързо се пукат. Точно както хората, които преминават. Без да ти пука кои са. И точно под този ръб, сякаш го е измерил с линийка, сяда до мен Прочетете повече…

Нов тираж на “Сърце без намордник” от Николай Владимиров

Излезе от печат ново издание на поетичната книга на Николай Владимиров “Сърце без намордник” (изд. “Бокал 77”). Редактор на книгата е Росен Карамфилов, а корицата е дело на Гита Владимирова. „Сърце без намордник ” е книга за любовта на инат, не на думи. Въпреки раните, които ни нанася светът. Въпреки Прочетете повече…

„Мъжът, който топи обици” – най-новата поетична книга на Николай Владимиров

„Мъжът, който топи обици” съдържа 33 стихотворения за мъжа и жената, поставени в средата на задъханото с вещи и информация време, което те изстисква като лимон и оставя без сили и смелост да се влюбиш. Мъжът е събирателен образ, който търси жена, на която да ѝ свали обицата от ухото- Прочетете повече…

Разказ – Николай Владимиров

Ранна сутрин, небето все още си чисти гърлото върху паважа. Нощната буря е изтъркаляла цяла размазана серия от камъчета и кал по алеите. Тук-таме счупени клони и червеи. Не е изсъхнало. Още мирише на дъжд. Както се казва – не е като за пред хората паркът. Но аз вървя, слушам Прочетете повече…

Куче за каишка – Николай Владимиров

Следобед, в квартала. Леко подухва, падат узрели черници в детската градинка. Просто минавам на път за метрото. И тя просто минава – лелката с пуснати, дълги коси, леко мътен до кърваво поглед, черна кожена пола, открила разширените ѝ вени. И каишка за куче. Движи се леко, ефирно, сякаш танцува, леко повдигнала Прочетете повече…

TetraDkaTa