Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга. Веселин Ханчев В джобовете звънтят като стотинки смешни спомени. Разстила се вечерен хлад в потрепващия с мустачета бръшлян. Ключето зад саксиите с оранжевите гугли на латинките отдава чест като войник на генерал. Вратата е забравила за името ми. С излющени, зелени устни Прочетете повече…
“Не се борете за робство! Борете се за свобода!” Демократичната възможност ми се струва остана в някаква преходност на особена недоразвитост. Непригодни се оказахме ние българите, а и не само непригодни, за това начинание. Зародилите се въжделения в края на миналото вековно съществуване се погасяваха и избухваха с различна периодичност, Прочетете повече…
На ръба на облака и бързо набиращото огън слънце бързам да си допия бутилката с газирана вода. Пълен съм с балончета, които бързо се пукат. Точно както хората, които преминават. Без да ти пука кои са. И точно под този ръб, сякаш го е измерил с линийка, сяда до мен Прочетете повече…
Незначителен стана делникът, който препълваме с незадоволителни събития и действия. Нашата недоволност, вътрешният ни мир и съществуването ни стават все по-завладяваща. Способността ни да описваме всичко с особената недостатъчност на нашата вътрешна неудовлетвореност се е превърнала в традиционен подход на съществуването ни. Ако не предявяваме някакво лично недоволство, то няма Прочетете повече…
По едноименното стихотворение на Добромир Банев Най-хубавите приказки са тъжни… говори тихо вятърът към мене, а аз мълча – страхувам се да дръзна да прекъсна думи – леки, съкровени. Най-хубавите приказки са тъжни… в очите им се крие светла обич, а някъде в безкрая се спотайва една сълза – и Прочетете повече…
Сърцето – чистилище на уморените ни мисли Укротените мисли са нещо по-хубаво от тяхната необузданост. Самотност е обладала присъствието им в нас и ги е оставила да усмирят присъщите им самочувствие и пределно високомерие. Години наред са буйствали и са създавали препятственост по пътя ни, а днес са останали почти Прочетете повече…
Мащабният мултижанров спектакъл „Невидимо дете“, копродукция между Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, ще има своята премиера на 13 юли (неделя) от 19.00 ч. на голяма сцена в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. „Невидимо дете“ е спектакъл, посветен на живота и музиката Прочетете повече…
Жадна съм. Светът не съществува. А небето се преструва, че не знае как се раждат облаците и дъжда. Ето, ще разтворя шепите си пълни с теб, за да станеш вятър. Плача и ще те последвам като капка, малка и прозрачна. После ще танцуваме невидими. Само сянката на облаче ще си Прочетете повече…
– Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф. Никос Казандзакис Ще пътувам в края на лятото – там, до таверна старинна, с обърнати бъчви за маси, газен фенер и огнище. Пясъчни лилии, ветрогони сребристо-зелени ще венчаят скалите с дюните Прочетете повече…
Докато момичето пееше така, че сякаш ангел, като камбана се отля от гласа му, и се доближи до всеки, за да погали лицата, изведнъж всички вече се оказаха просълзени. Очите им приличаха на нещо много дълбоко и бистро, а лицата придобиха изражение като от онези старинни портрети, за които казват, Прочетете повече…