Песъчинки от детство – Венелин Терзиев

Ах, колко ни са нужни и потребни тези срещи! Детството е последният ти шанс за щастие. След това знаеш твърде много. Том СТОПАРД   Малките и разноцветни кофички са разпилени в обичайния си безпорядък, а пясъкът не сколасва да остане между бордюрчатата, които му помагат да оцелее. Способността на малките Прочетете повече…

Ван – легенда за любовта – Венелин Терзиев

Да минем под прозорците, които заключват със закони любовта. Прахоляк се e повлякъл навсякъде и е заслепил дори маранята, която се е разположила със своята обичайност. Невъзможността да откриеш дори контурите на водното пространство, което се вие в някаква собствена действителност, е причинило неудобството на вторачените погледи. Високите безлюдни каменисти Прочетете повече…

Има нощи, в които не спиш – Елеонора Бойчева

Има нощи, в които не спиш. В които сбъдваш различни сюжети. На невъзможни любови. На бивши приятелства. На закъснели срещи. На неизречени думи. На неслучени раздели. На кървящи сърца. На чути молитви. На неслучена загуба… Има нощи, в които не спиш. За да живееш по-буден от всякога. Сънят не винаги Прочетете повече…

Жажда – Теменуга Цонева

Лятна треска дрехите дере. Хлад в гърба ми стреля. На самотен остров си варя кафе. Шия си възглаве за постеля. Болката ми – август слънцето тъче. Всяка шарка твоя е милувка. Трудно ходя в твоето поле и съм натежала от преструвки… Докога? И после накъде? Чака суховеят зад баира. Пламнало Прочетете повече…

Стихове – еманация от многоточия

Николай Владимиров в болезнено честен разговор за силуета на болялото от неизживените спомени за влюбване Кои рани оставиха най-дълбоки следи в душата Ви? Споменът за неживяното оставя най-дълбоките следи, добили белези, които никога не хващат подходящата коричка. Когато си дете най-страшното за теб е да изгубиш някого, срещайки очи в Прочетете повече…

Вкусът на ябълките от Ихтиман – Венелин Терзиев

Спомен от едно неотдавнашно пътуване до Ихтиман Когато случайността ви озове в Ихтиман, особено ако това се случи през студените месеци, ще видите един притихнал град, по който крачат хора, нахлупили усърдно своите шапки. Тук почти през цялата година е по-студено, навярно заради това, че градът се намира в котловина. Прочетете повече…

Писателката Вида Делчева, автор на „Слънцеломи“: Любовта ми към фолклора идва от детството ми и от приказките

Вида Делчева е автор на новия и нашумял български фентъзи роман „Слънцеломи“. Завършва „Книгоиздаване“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и професионалният ѝ път започва именно в тази сфера. Преводач от английски език, редактор на книги в различни жанрове и специалист по книжен маркетинг, тя е работила върху книги от Прочетете повече…

Попарени надежди – Венелин Терзиев

Размисли в аварийната лента на недовършената ни магистрала. Родих се във февруарска вечер на седемдесетте години и днес трябва да съм в своята зрялост на преценки и мисли, а се оказах в сутрешната слана на попарените надежди. И всичко това не е метафоричност на някакво усещане, а дълбоко пробиваща реалност Прочетете повече…

Среща „В края на леглото“ – Петър Чухов представя новата си поетична книга в Габрово

На 12 август 2025 г., от 18:00 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои представянето на новата поетична книга на Петър Чухов – „В края на леглото“. Това е 21-вото заглавие в богатото творчество на един от най-разпознаваемите съвременни български поети. С участието на: Доц. Йордан Прочетете повече…

Всичко е „трябва“, но реалността е в „но“ – Венелин Терзиев

Оплакването на мъртвеца се оказва най-безсмисленото, което може да помогне на случилата се беда. Въпреки усещането за болка и мъка, което е част от началото и края на едно човешко съществуване, сме свикнали, че нашият плач е израз на страдание и отношение. В избора на съществуващите в днешното ни битие Прочетете повече…

TetraDkaTa