Вида Делчева е автор на новия и нашумял български фентъзи роман „Слънцеломи“. Завършва „Книгоиздаване“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и професионалният ѝ път започва именно в тази сфера. Преводач от английски език, редактор на книги в различни жанрове и специалист по книжен маркетинг, тя е работила върху книги от автори като Джоан Роулинг, Рик Риърдън (б.а. автор на поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и др.) и др.

От 2023 г. Вида е част от екипа на международната природозащитна организация „Грийнпийс“, като се посвещава на каузи, свързани с опазването на околната среда.

Младата писателка произлиза от пишещо семейство и е внучка на писателя Павел Вежинов. Общата нишка, свързваща всичките ѝ професионални избори, е писането – нейната най-силна страст.
Нарича „Слънцеломи“ най-голямото проявление на любовта й към книгите.

– Завръзката в „Слънцеломи” е обръщането към злото на главния магьосник (архимага) в магьосническото българско царство. Читателят е стъписан, че цяла космогония може да се материализира с такъв размах. Как се зароди идеята за „Слънцеломи“?

– Всичко започна от един разказ, който постепенно се разшири… Започнах да пиша за конфликта между алчността на архимага и верните на клетвите си към човечеството негови противници и почувствах, че за да го направя, трябва първо да изградя един пълноценен свят, който да обитават – със собствена история, ясни правила, причини и, разбира се, последствия от една толкова значима простъпка. И така разказът стана неподходящ формат, нещата полека, неусетно, отидоха към роман…

 

– Разказвате за цяла плеяда същества от фолклора, за почти всички знакови – самодиви, караконджоли, върколаци, змейове. Горната и долна земя, дървото със златната ябълка заемат особено място в рамките на фабулата. Откъде произлиза любовта Ви към фолклора?

– Любовта ми към фолклора идва от детството ми и от приказките, които майка ми и баба ми са ми разказвали – приказки от тяхното детство, а също и от сборниците „Народни умотворения“, които баба ми много обичаше. Понякога, мисля, тя си досъчиняваше още приказки с тези любими ми същества, за да успее да насмогне на неизчерпаемия детски интерес и желанието за още. Щастлива съм, че имаме толкова богат фолклор и се надявам той да продължи да вдъхновява съвременните читатели и писатели и да продължи да живее дълго след нас.

 

– Защо избрахте Търново за сюжетно пространство и български имена за героите си (Страхил, Методий, Плама, Ангеларий Славен, Марта Орлова)? Имаше ли съпротивление в началото или всичко беше изцяло гладко?

– Нямаше никакво съпротивление, защото всъщност всичко си дойде с Търново – място, свързано с друга моя детска любов, историята ни. Конкретен повод да се съсредоточа върху това място, беше огромното ми желание отново да ида в силно впечатлилия ме град Велико Търново в период, в който нямах възможност да замина сега и веднага. И докато трескаво чаках този момент, започнах да си представям какъв ли е бил Царевец като действаща крепост. А какъв би бил, започнах да се питам, ако в него имаше магия? А как би изглеждала една съвременна магьосническа крепост, изградена по подобен начин? В нея първи се появиха Страхил и Ангеларий – двете противоположности, двете ценностни системи, двата възможни избора при един разкол. След тях дойдоха и останалите.

 

– Помните ли кога и чисто технически как започнахте да пишете истории? Кои като цяло са факторите, в житейски и литературен план, спомогнали за формиране на писателските Ви облик и душа?

– Фактор да започна да пиша, без съмнение, е семейството ми – четящи и пишещи хора. Израснах около препълнената семейна библиотека и заобичах книгите от ранна възраст. Бях съвсем малка, когато започнах да атакувам пишещата машина на майка ми, увлечена от равномерното ѝ чаткане и красивите печатни букви по изписаните с нея страници. Много исках да се науча как да пиша на клавишите и така се появи първата ми „книга“ – няколко листа, изписани с печатни букви и скрепени с телбод. Беше нещо като дневник в очакване на морската ни почивка, с който тогава много се гордеех. Заради това машинописно начало до ден днешен работя на по-старовремската клавиатурна подредба по БДС и при всеки нов компютър, лаптоп или операционна система първата ми работа е да се уверя, че ми е инсталирана БДС, на която пиша неколкократно по-бързо, отколкото на фонетиката… „Слънцеломи“ също е горда рожба на тази клавиатурна подредба, настроена на личния ми лаптоп още при първото му отваряне.

 

– Професионално сте ангажирана в неправителствения сектор, по-конкретно – със зеления активизъм. В каква степен природният реален свят е застрашен и къде е ключът към неговото спасение?

– Когато отстъпим от въображаемите светове, осъзнаваме, че природният свят е единствената ни възможна среда на живот. За съжаление, заплахите пред нея не са малко и не са малки. В България рядко говорим за климатичните промени и още по-рядко признаваме, че човешките дейности като горенето на изкопаеми горива стоят зад тях. Не мислим и за дългогодишното и натрупващо се замърсяване с пластмаса – площта на планетата ни е ограничена и в днешно време учените предупреждават, че постоянно поемаме микропластмаса с храната и водата си просто защото тя е навсякъде. Това са тежки и страшни теми, които мнозинството предпочита да пренебрегне, като приеме за хипарски измишльотини и за преувеличения на разглезени и презадоволени младежи. За съжаление, тези проблеми са отдавна доказани отвъд чиято и да било реторика. Те са многократно посочвани от световната наука и пренебрегването им само ги задълбочава. Ключът към спасението на света ни е в промяна на човешкото поведение – не просто на личното потребителско поведение, а и на държавните политики, както и на дейностите на едни от най-големите и печеливши компании в световен план. За да е възможна подобна промяна, е необходим голям натиск, а за да се стигне такъв – първо трябва повсеместно осъзнаване и признаване на нуждата от тази промяна.

 

– Имате и сериозен професионален опит в книгоиздаването. Вярвате ли, че в редиците на съвременната литература на местно и международно ниво вече присъстват бъдещи образци на класическа, на висока литература?

– Уви, често се оказва трудно съвременниците на голямата литература да осъзнаят мащаба ѝ и да разпознаят точно кои произведения ще останат ценни и нужни на следващите поколения – кои ще пренесат епохата ни в бъдещето и ще спомогнат за съхраняването ѝ в паметта на човечеството и за разкодирането ѝ в съвсем непознат за нас контекст. Със сигурност съвременната литература съдържа тези образци, но няма как да сме сигурни, че нашите предположения кои са те са верни – нито че дори сме ги прочели. Но важното е да ги има.

 

– Четейки книгата Ви, човек остава с впечатление, че зад нея стоят изградена писателска воля, оформен почерк. Накратко – че сте писател по дух. Защо първа Ваша книга се появи чак сега, през 2025 г.

– През по-голямата част от живота си съм писала по-скоро като почивка от всекидневието или пък като вид упражнение; също за оформяне на различни мои мисли и идеи, не задължително за споделянето им. Когато написах „Слънцеломи“, осъзнах, че това е нещо, което съм готова да покажа на света, извън кръга на най-близките ми, че заслужава вниманието на читателите. Така се реших да го предложа за издаване. Мога само да бъда щастлива от приема, който получава.

 

– Преди години на кандидат-студентския изпит по журналистика се беше паднала темата „Ще изяде ли мишката книгата?“. Какво е мнението Ви по въпроса, бидейки пишещ и четящ човек, също така – човек с наблюдения върху съвременните технологии и средства за комуникация?

– Не мисля, че има риск книгата да загине. Тя се променя още от древността – и като физически формати, и като литературни форми. Но в същността си остава безкрайно нужна на човечеството – да предава идеи, послания и истории между различните поколения, култури, цивилизации, епохи. Дигитализацията даде на книгите съвсем нови възможности за съхранение и разпространение. И макар новата епоха на мигновено достъпно знание и купища информация и забавления на един клик разстояние да създаде голяма конкуренция за читателското внимание, време за книги винаги ще има. Както и хора, желаещи да го отделят.

 

– Бих питала какви са бъдещите Ви творчески планове, но ще се опитам да задам въпроса по-деликатно: можем ли да се надяваме в обозрим период на следваща книга, и ако да, каква би била тя?

– В момента съм в период на почивка, но познавайки се, мога да кажа, че няма да продължи твърде дълго. Имам идеи за следваща книга, но все още не съм съвсем сигурна кога ще я започна и точно как. Налага се да предупредя обаче, че не съм от най-бързо пишещите, така че ще отнеме известно време.

 

Интервю на: Невена БОРИСОВА

Фотограф: Невена Рикова