Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете! Да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните – не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече…
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…
Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, Прочетете повече…
Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…
Тя много ми стяга. Чувствам, че ще се пръсне. И има много невидими бодли, които падат само от топлината ласката. Нещо отвътре напира през нея и иска да излезе навън… Тя държи същността ми в цялост, за да си бъде на мястото. Омотала ме е като дебело зебло. Под нея Прочетете повече…
Искам – да проправя път в тишината, и да намеря думи, с които да изкажа слабостта си. Искам цялата Вселена да поплаче с мен, докато диво тършувам из мечтите си. Нуждая се да зърна най-далечната от тях. Искам тя да ме утеши. Автор: Иван Хр. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Прочетете повече…
Тя се наведе към него, протегна врат и източи устните си напред – в неприятна фунийка. Защо, по дяволите, прави така? – за миг си помисли той и също се наведе напред, обзет от недоволство. Докато главата му се приближаваше към нейната, той притвори очи, защото беше от хората, които Прочетете повече…
„Няма да те изоставя, ако и ти не ме изоставиш” С тези думи завършва последната сцена между Кевин и Горди Алън в новия роман на американската писателка Хелън Дънбар. Това е една прекрасна прочувствена история за силата да оцелееш след трагедия и да излезеш от затвора на травмиращото си детство. Прочетете повече…
В последния петък на месец април, в Габрово гостува писателят, драматург и сценарист от „Шоуто на Слави“ – Иво Сиромахов. Събитието се състоя в ХГ „Христо Цокев“ пред погледите на десетките почитатели на известния гост. Събитието е част от поредицата срещи с популярни български писатели, които организираме, като този път Прочетете повече…