Зимно и тихо – в душата ми бяло – твоите стъпки през февруари. Тръгваш от мен, а снегът ги поглъща – вече не знаеш как да се връщаш. Снежната нишка на февруари тихо и зимно в душите ни пари – пак ни събира и ни разделя, нямат край нито начало Прочетете повече…
Няма българин, който не само да не е чувал, а и да не е употребявал в последните години думата джендър. Тази лексема си проправи път в публичния език благодарение на социалните дебати по различни актуални теми, включително широкото обсъждане на Истанбулската конвенция в медии, информационни агенции, сайтове, форуми и публични Прочетете повече…
знам че има много жени които никога не са били обичани и мъже които не са били с жена деца които сънуват под кофите за смет майки които са били изоставени от майките си познавам болката на този свят и знам че човек е роден за обичане знам че има Прочетете повече…
Детето в мен не иска да заспи напразно му разказвам приказки заплашвам го със Торбалан прегръщам го успокоително и го завивам презглава минават нощи дни години но все така детето в мен не иска да заспи навярно го е страх че няма никога да се събуди Автор: Петър ЧУХОВ Прочетете повече…
Добрите книги са предназначени да намерят пътя към сърцата на своите читатели. Това е причината по случай нашия първи рожден ден да подарим 20 книги от български писатели с автограф. Ако желаете да получите копие с оригинално посвещение, участвайте в нашата ИГРА-ТОМБОЛА. УСЛОВИЯТА може да прочетете тук: 1. ХАРЕСАЙТЕ страницата Прочетете повече…
„Слънце изгрява,и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява“ Прочетете повече…
Привечер – тъмна пелерина обвива философските ми въжделения, които са разнопосочни – за истината и лъжата, за уважението и омразата, за гибелта на морала. При все това копнея за момента, когато слънцето изгрява – да зърна щастливи – сините очи на живота… В пожара на вечерта изгаря още един лист Прочетете повече…
Представянето на хубава книга е като ходенето по рок концерти. Отиваш да чуеш любимата си банда с неподправена екзалтация. Взимаш си биричка и тръпнеш в очакване на първия акорд. Туп-туп-туп! Сърцето бие учестено. Публиката започва да призовава любимците си, ръце разсичат въздуха с наподобяващ рогца жест и всичко започва с Прочетете повече…
Пак съм привечер, нежна от сбъдване, с натежали от Слънце очи, а по устните, дъх от ръзсъмване, недокоснат от росни лъчи. Пак съм привечер, тихо притъмване, във косите ми вятър стаен, по ръцете ми, парят на тръгване, ласки от звезден сатен. Пак съм привечер, свято обичане, от сърцето ми лумва Прочетете повече…
Тя е чужда, тя е тъжна, тя от хубост е горчива – тази призрачна поляна с тънки есенни цветя. Ние – скрити, ние – близки, ние – от боязън топли гледаме се и не помним как дойдохме и кога. Няма вчера, няма утре … Само вечност, в длани скрита, бави Прочетете повече…